Холестероло-мазнинни парадокси

Всички сме чували поне веднъж в живота си едно или повече от следните твърдения:

• холестеролът е вреден
• наситените и в частност животинските мазнини са вредни
• ненаситените и в частност растителните мазнини са полезни
• не трябва да ядем повече от 3 яйца на седмица

Както повечето неща в този живот и по тези въпроси съществуват две, ако не и повече противоположни мнения. Като цяло е “общоизвестно”, че “мазнините, холестеролът и яйцата са по-скоро вредни”.

Нека разгледаме обаче откъде точно тези неща са “известни” на средностатистическия човек.

Медиите “образоват” хората

Доста често можем да прочетем по вестниците или да чуем по телевизията, че “учените са открили нещо”. След което обикновено се съобщава какво точно е нещото.

И това е в най-общи линии. Няма подробности. Точка.

• Пък кои са тези учени?
• Как точно са открили това, което са открили?
• Как е било проведено самото изследване?
• Колко силна е корелацията между предполагаемата причина и наблюдаваното следствие?
• Доколко константни са били останалите променливи, които биха могли да окажат влияние?

Разбира се, за да си отговорим на тези въпроси, е нужно да навлезем в голяма дълбочина в тази област. За 99,9% от хората обаче не е особено вероятно да задълбаят толкова. И това е напълно нормално:

• всеки от нас има своя професия, в която е вещ
• всеки от нас има области, от които се интересува
• повечето от нас освен работа си имат и семейство

Не всеки има времето или възможността да се рови на дълбоко. Не на всеки му е интересно, както и не всеки е запознат как точно да интерпретира едно изследване.

Затова тези хора, които се интересуват, но нямат време или не разбират достатъчно, често се обръщат към специалисти – професори, доктори, доценти, диетолози, ендокринолози и т.н.

Какво казват специалистите

Това, което казват специалистите в огромна част от случаите се основа на:

• това, което са учили в университета
• на лични вярвания и предпочитания
• на изследванията, които са чели

За съжаление, личните вярвания и предпочитания на дадени специалисти, често се коренят в обучението, което са получили години по-рано, и на мнението на специалистите, които са ги обучавали тогава. Както и на тогавашната “научна мода”,  защото както всички сме наблюдавали – в различните периоди различни храни и вещества са смятани по-скоро за полезни и други такива – по-скоро за вредно.

Другото тъжно нещо в случая е, че повечето т.нар. специалисти подбират изследванията, които четат и които цитират, на базата на личните си предпочитания и убеждения. Ако примерно д-р Лекарски смята, че е добре да се храним с повече въглехидрати и и минимално количество мазнини – то той ще търси и ще цитира медицински изследвания, които подкрепят гледната му точка, като в същото време ще подминава такива, които не я подкрепят или дори я опровергават.

От друга страна пък доцент Докторов смята, че хората трябва да се хранят основно с мазнини и протеини и да приемат колкото се може по-малко въглехидрати. Съответно той събира и цитира основно изследвания, които подкрепят неговите убеждения и пренебрегва всички останали.

А по почти всяка тема има както изследвания които подкрепят едната гледна точка, така и такива, които подкрепят точно обратната такава. Ако човек се опита да чете изследвания непредубедено, направо ще се хване за главата. Тук вече идват доста тънки моменти като:

• как точно е съставено и поставено изследването
• как е проведено (доколко са спазени първоначалните параметри)
• как са отчетени резултатите
• доколко са били коректни самите изследователи

Това са все неща, при които човек, ако не е тясно специализиран в областта на изследвания или не е отделил дълго време да изучи тънките моменти, няма как да различи коректното от некоректното. А последното нещо за коректността го пиша, понеже 2009-та година беше публикувано проучване, при които 72% от изследователите признават за наличие на нередности в изследвания, в които са участвали. (1)

И понеже обикновеният човек, който не дълбае толкова надълбоко в тези теми, няма как да стигне сам до тук – той решава съответно да спазва или да не спазва препоръките на някой авторитет. Това от своя страна поставя ограниченията, за които споменахме вече по-горе. Защото обикновено тези препоръки са базирани на образованието което е получил, убежденията, които има, и частта от изследвания, с които въпросният авторите се е запознал.

Проблемът е, че в крайна сметка, решавайки да следваме и не следваме дадени препоръки, последиците си ги носим ние. Ако някой специалист е казал да не ядем яйца, а ние пукаме яйца здраво и те се окажат вредни – ние си го отнасяме. Ако пък друг специалист е казал да не ядем животински мазнини и ние сме го послушали и в следствие на това сме получили авитаминоза за витамин А и Д, депресия и костите ни са загубили калций – пак ние си го отнасяме.

Но не го отнася този, от когото идват препоръките!

Така че това, което всеки от нас може да направи е:

• да се запознаем с колкото се може повече налични гледни точки
• да наблюдаваме как реагира организмът и психиката ни при различни храни в различни обстоятелства
• да анализираме постоянно, да събираме опит и да държим ума си отворен

Но нека все пак се върнем на темата:

Лоши ли са холестеролът, наситените мазнини, яйцата и т.н.?

За момента почти цялата информация, която циркулира по темата, сочи, че холестеролът и животинските мазнини са по-скоро лоши и трябва ако не да ги избягваме като дявол тамян, то поне да не прекаляваме с тях.

Е, в поредицата от статии, която подготвям, ще се постарая да ви дам гледни точки, различни от популярната. А вашата задача е да наблюдавате кое как ви се отразява, да анализирате и да държите ума си отворен.

Ето и първата храна за размисъл:

Испанският парадокс

Изследване, публикувано през 1995 в American Society for Clinical Nutrition, изследва как се е променила смъртността от заболявания на сърдечно-съдовата система за периода между 1966 и 1990 година. Резултатите сочат, че при мъжете смъртността е намаляла с 25%, а при жените – с 34%. (2)

По-интересното в случая е какво се е променило в консумацията на различните храни, които испанците са приемали за този период:

• консумацията на хляб е намаляла с 55%

• консумацията на ориз е намаляла с 35%

• консумацията на картофи е намаляла с 53%

Други храни, чиято консумация е намаляла са: захар, зехтин

От друга страна обаче:

• консумацията на телешко се е повишила с 96%

• консумацията на свинско се е повишила с 382%

• консумацията на пилешко се е повишила с 312%

• консумацията на пълномаслена заквасена сметана се е повишила със 73%

Други храни, чиято консумация се е увеличила са: плодове

Какво означава всичко това? Цифрите казват, че испанците са започнали да се хранят с доста повече месо и сметана и доста по-малко богати на въглехидрати храни, като междувременно са започнали да умират далеч по-малко от сърдечно-съдови заболявания.

Дали промяната в хранителни навици на испанците е причината за намалената смъртност? Може би.

Дали има други неизвестни фактори, които са оказали влияние? Може би.

Дали намалената смъртност е комбинация между променените хранителни навици и други неизвестни фактори ? Може би.

Изводите си ги прави всеки за себе си. Опитите “проба-грешка”, самонаблюдението и анализа – също.

Дръжте умовете си отворени и активни и бъдете здрави!

Лазар

 

Източници

[1] Fanelli D (2009) How Many Scientists Fabricate and Falsify Research? A Systematic Review and Meta-Analysis of Survey Data. PLoS ONE 4(5): e5738. doi:10.1371/journal.pone.0005738 [линк]

[2] L Serra-Majem (1995), How could changes in diet explain changes in coronary heart disease mortality in Spain? The Spanish paradox, American Society for Clinical Nutrition [линк]

Коментари