Ако това е първата статия от поредицата, на която попадате, задължително първо прочетете Част 1. Там разглеждаме откъде идват всички неща, които знаем за мазнините и холестерола, и още повече – всички неща, които “знаем” за въпросните вещества.

В първата част разгледахме тенденцията характерът на разпространяваната информация да зависи от личните убеждения и предпочитания на хората, от които въпросната информация идва (медицински лица и авторитети), както и на на хората, които разпространяват и популяризират въпросната информация (вестници, списания, телевизия и т.н.).

Нека разгледаме два примера:

д-р Бари Гроувс цитира поизборно

Тези от вас, които са разглеждали сайта на д-р Гроувс http://www.second-opinions.co.uk знаят, че той пропагандира консумацията на на животински протеини и мазнини като се старае да аргументира идеите си с научни изследвания. Според него и изследванията, които цитира, консумацията на животински протеини и мазнини и намалената консумация на храни с високо съдържание на въглехидрати имат предпазваща роля върху сърдечно-съдовата система.

В статията си, посветена на изследването на Испанският парадокс, за който писахме в първата част от поредицата, д-р Гроувс цитира данните за намалената консумацията на храни богати на въглехидрати:

  • консумацията на хляб е намаляла с 55%
  • консумацията на ориз е намаляла с 35%
  • консумацията на картофи е намаляла с 53%

След това цитира как е скочила консумацията на животински продукти:

  • консумацията на телешко се е повишила с 96%
  • консумацията на свинско се е повишила с 382%
  • консумацията на пилешко се е повишила с 312%
  • консумацията на пълномаслена заквасена сметана се е повишила със 73%

Като междувременно споменава, че от 1966 до 1990г смъртността от сърдечно-съдови заболявания в Испания е намаляла с 25%, а при жените – с 34%.

До тук – чудесно! Идеята, която статията на д-р Гроувс внушава, е следната: “Намалете консумацията на храни, богати на въглехидрати, и увеличете консумацията на животинско месо и мазнини и е доста вероятно сърдечно-съдовите заболявания да ви пропуснат”

Това, което д-р Гроувс е пропуснал да спомене обаче е, че от 1966г до 1990г е испанците са намалили консумацията си на зехтин и са увеличили консумацията си на плодове. Ако не ми вярвате, може да се уверите сами – ето линк към сайта му.  А ето и линк към изследването, публикувано в Americal Journal ot Clinical Nutrition.

В други свои публикации Бари Гроувс набляга на това, че животинските мазнини и зехтина са изключително полезни и важни за здравето, а въглехидратните храни и в частност плодовете са ако не вредни, то поне не особено полезни. И Испанският парадокс почти напълно подкрепя тезата му … но почти. Намалената консумация на зехтин и увеличената консумация на плодове се явяват препъни-камъче за теорията му … той решава да подмине тези факти като не ги цитира. Това обаче е пример за лоша наука. А лоша наука е тази, която търси и цитира факти поизборно, така че да подкрепят определено твърдение и/или да опровергаят друго.

Това, което д-р- Гроувс е направил, обаче е по-скоро капка в океанът на стъкмистиката. Ако сте пропуснали изследването, публикувано в първата част – разгледайте го тук – а именно в проучване от 2009-та година 72% от интервюираните потвърждават наличие на нередности в изследвания, в които са участвали.

Запознайте се с изследването от Фрамингхам, Масачусец

Фрамингхамското изследване започва през 1948г и неговата цел е да бъдат установени  факторите и характеристиките, които водят до развитието на сърдечно-съдови заболявания. Изследователите буквално проследяват живота на голяма част от жителите на Фрамингхам в продължение на десетилетия. С течение на времето в изследването се включват и вече порасналите деца на първите участници, а след това и техните вече пораснали внуци.

За участници са допуснати хора, които все още нямат развита форма на сърдечно-съдово заболяване, като учените наблюдават:

  • храненето им (обща калоричност, количество приети с храната мазнини, количество приет с храната холестерол)
  • здравето им (кръвни профили, кръвно налягане, т.н.)
  • начинът им на живот (ниво на физическа активност, тютюнопушене, консумация на алкохол и т.н. )

От изследванията и наблюденията си учените започват да намират връзки между различните фактори и развитието на различни сърдечно-съдови заболявания с течение на времето. В следствие от това съставят таблици с различни храктеристики и състояния, които индикират рискът от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Тези индикатори може да намерите на следния адрес: http://www.framinghamheartstudy.org/risk/index.html

Разгледайте добре таблиците и още по-добре какво пише! А сега нека разгледаме:

Какво НЕ пише!

Забелязахте ли някъде нещо за диетични мазнини? А за диетичен холестерол? (“диетичен” значи такъв, който идва с храната, “серумен” значи такъв, който се намира в кръвта)

Не сте? Сред толкова изброени рискови фактори как пък точно холестеролът и мазнините от храната не намериха място? Нека разгледаме какво НЕ е публиквано:

Никъде не се споменава за каквато и да било връзка между храната и развитието на сърдечно-съдови заболявания!

Това е наистина странно. Особено предвид факта, че повечето лекари съветват да намалим мазнините, да ограничим животинските мазнини и за намалим консумацията на червено месо за сметка на бяло. Много интересно на какво точно се основават тези препоръки? Нека разгледаме какво са открили, но не са публикували учените във Фрамингхам:

  • Мъжете, които консумирали повече калории дневно, имали леко по-нисък холестерол от хората, които консумирали по-малко калории дневно. При жените не е открита никаква връзка.
  • При мъжете е открита лека негативна връзка между количеството консумирани мазнини (и животински мазнини( и серумния холестерол. Т.е.  тези, които са консумирали повече мазнини (и жвиотински), имали леко по-нисък холестерол от тези, които са консумирали по-малко мазнини (и животински). При жените не е открита никаква връзка.
  • Обединявайки изследванията на мъжете и жените, не е открита никаква връзка между калориите от мазнини и серумния холестерол.
  • Не е открита връзка и между различните съотношения “животински към растителни мазнини” и серумния холестерол
  • Открита е съвсем слаба негативна връзка между общото количество дневно консумиран протеин и серумния холестерол. Т.е. тези, които са се консумирали повече протеин, са имали малко по-ниски нива на серумен холестерол от тези,  които са консумирали по-малко протеин
  • Не е открита връзка между диетичния и серумния холестерол
  • Дори при константен прием на животински мазнини, повишеният прием на диетичен холестерол не е резултирал в повишение на серумния холестерол

Да, учените откриват връзка между ниските нива на HDL, високите на общия серумен холестерол и развитието на различни сърдечно съдови заболявания. Не успяват обаче да открият положителна връзка между общия калориен прием, общия прием на мазнини и диетичен  холестерол и нивата на серумния холестерол. Оттам не успяват да направят и връзка между количеството консумирани храна, мазнини и холестерол и развитието на сърдечно-съдови заболявания.

А все пак това, което са търсили, са фактори, които повишават риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания. И след като не са открили такива в диетата на жителите на Фрамингхам, явно са решили да не публикуват тези част от резултатите. Хубаво е, че всяко нещо, което е документирано, рано или късно излиза на бял свят. А това в частно, благодарение на Tavia Gordan и в последствие на д-р. Майкъл Ийдс.

По-интересното е какъв е коментарът за тези данни на директорът на изследването д-р William B. Kannel:

“Въпреки, че Фрамингхамското изследване не открива никаква отчетлива връзка между начинът на хранене на тестовите субекти и серумният им холестерол, е погрешно тези резултати да се интерпретират като липса на връзка между диетата и серумния холестерол”

Да, разбира се! Ако няма връзка между серумния холестерол и:

  • количеството консумирана храна
  • количеството консумиран протеин
  • количеството консумирани мазнини
  • количеството консумирани животински мазнини
  • съотношението между консумираните животински и растителни мазнини
  • количеството консумиран холестерол

то не значи, че диетата няма връзка с нивата на серумния холестерол. Просто става въпрос за фактори, чиято връзка със серумния хоелстерол  учените във Фрамингхам не са изследвали.

Много интригуващо!

 

Ако статията е била полезна за вас, задължително я споделете с приятели!

Прочети още:

Холестероло-мазнинни парадокси, Част 1

Как да определим как ни действат храните?

Мъртъв ли е калорийният баланс?

Лазар Радков
Следвай ме
Холестероло-мазнинни парадокси, Част 2

Коментари

One thought on “Холестероло-мазнинни парадокси, Част 2

Comments are closed.