Текстът, който следва е част от мемоарите на Владимир Якимов
Още помня онзи съдбовен ден, в който отново предъвкваха темата за акциза на цигарите по телевизията… знам ли май не бях на кеф и реших да им тегля една… да ги поздравя. Седнах и се замислих – разправят, че 90% от тютюнопушенето е навика да държиш нещо в ръка. ОК, значи няма да се боря с навика, а просто ще поработя над подробностите – и така замених цигарата с дъмбел.
….посрещнаха ме Лазар и Цецо и макар и да опитваха лекичко натоварване, колкото да видят какво мога, няма да забравя колко стръмни ми се виждаха стълбите на излизане от залата. Споменавайки въпросните стълби (всеки посещавал залата на ст. „Академик” знае за какво иде реч), малко или много ми бяха мярката за това как прогресирам, ако ги кача сутрин без проблеми значи ще е добра тренировка, а в завизимост как слизам или много съм заякнал в краката или Цецо не ме е сгърчил като хората.
И така посещение след посещениe, отново и отново, някак неусетно дъмбелите станаха щанги, а тежестите от жълто минаваха в по – тъмни разцветки и по-голям диаметър (малко завоалирано, но малко предизвикателство пред любопитните да проверят какво имам предвид). И хубаво, че имаше прогрес, защото с времето от нужда на допълнителна мотивация да стана в 6 и спал-недоспал да тръгна към залата, си стана като част режима ми. Направо си беше по – приятното преживяване преди да отида на работа.
И така вече 6 месеца. Доволен – показах сам на себе си, че мога. До колко съм прогресирал трябва другите да кажат, аз се чувствам добре и пълен с енергия.
Ще използвам възможността да благодаря на Цецо :), без вещината да ми дава почивка когато започнех да облизвам пода прав и не, когато знаеше че мога още едно повторение, резултата нямаше да е същия.
Нека ви разкажа малко повече за Владо.
Той дойде при нас преди около 6 месеца – 180-сантиметров, 92-килограмов програмист (и то далеч не 92кг мускули) , току-що решил да спре цигарите и с неугасваща любов към бирата… е, последното май му е до живот.
А, освен това имаше и начален стадий на сколиоза в лумбалния гръбнак.
В момента Владо тежи 95кг, като изглежда и е в пъти по-здрав от преди 6 месеца. Всъщност в първите три месеца той качи 8кг лично тегло, в следствие на което ми беше споделил, че смята, че изглежда по-добре от всякога. Определено обаче имаше още какво да сваля от себе си. Затова оптимизирахме храненето още и за следващите две седмици 5 кг си отидоха безвъзвратно. А човекът продължаваше да изглежда все по-добре.
Поработихме доста, за да противодействаме на характерната „програмистка стойка” и в резултат на това Владо вече стои видимо по-изправен, като междувременно и се раздели със сколиозата си.Наскоро дори майка му е споделила, че стойката му е много по-добра от последния път, когато го е видяла. Майките ги виждат тези работи.
Човекът, който преди половин година изпитваше дискомфорт да вдигне двайсетина килограма от земята, сега дърпа няколко пъти 100 кг тяга. И прави две чисти набирания.
Но има още нещо: Владо е един от най-сериозните хора, които познавам. Когато реши нещо – действа. И нещото се получава.
Той започна да тренира при нас по средата на Ноември и цяла зима ставаше в 6 сутринта, за да може да тренира в 7:30 и след това да отиде на работа. За тези шест месеца, през които тренира, е пропуснал точно 2(!) тренировки.
Когато се запознахме, точно беше решил да спре цигарите. И просто го направи. Когато реши да сваля килограми – за две седмици изключи доста неща от менюто си, включително любимата си бира. Без да се оплаква.
Прочети още:
Таня: От кифоза и лородза до повече сила и изправена стойка
Мария: И най-невероятната трансформация започва отвътре навън
- За болежките и бойните изкуства - April 1, 2019
- Как да НЕ ни е скучно във фитнеса - February 20, 2019
- Три (непопулярни) стъпки за по-малко болежки - February 7, 2019