Преди, може би, два месеца внезапно получих прозрение. Осъзнах, че съм станал асоциален работохолик. При това не от ден, седмица, месец или дори година. Всъщност годините се оказаха няколко … Денят ми започва и завършва с това, с което се занимавам – тренировки, консултации, писане на програми и режими, работа по организацията, писане на статии постове, постоянно мое обучение, постоянно обучение на останалите треньори в LTL … междувременно малко време за готвене и хапване, път и естествени човешки нужди.

Почивам рядко. Всъщност, ако попитате хората около мен, кога за последно са ме видяли (или разбрали) да почивам, най-вероятно ще ги вкарате в дълбок размисъл. Най-добре вкарайте Данчо, с него май се виждаме най-често. От Септември насам имам точно един ден, в който не съм имал тренировки (но май пак писах програми). Днес ми е вторият такъв .. (следва поглед към календара, след това към часовника и накрая лека усмивка на лицето 🙂 ).

Почивката ми (в смисъла на ваканция) се свежда до две нощувки през пролетта във Велинград и една нощувка Декември в Чифлик. Ежедневно се срещам с много хора … в 95-99% от случаите – по работа. Спя между средно 6 и 8 часа на денонощие.

След като получих въпросното прозрение и си дадох сметка за всички тези неща, си помислих:

“Ебати, аз съм бил много зле!”

Понеже нямах идея какво точно да направя, като начало продължих както си знам. Т.е. – по същия начин. Междувременно споделих прозрението си с близки хора и всичките ми отговориха нещо от рода на: “Ами да, така си е”, за да се убедя за пореден път, че повечето неща се виждат доста ясно отстрани и много трудно, ако си вътре в тях.

И продължавах да правя това, което правя … когато осъзнах нещо. Всъщност няколко неща.

Всъщност аз обичам това, което правя.

Ставам все по-добър в това, което правя.

Да помагам на хората да са по-здрави, да не ги боли и да се чувстват по-добре, ми носи невероятно удовлетворение.

В интерес на истината да помагам на хората да постигат добра физическа форма и външен вид също ми носи удовлетворение, но то е далеч по-малко от удовлетворението от предната точка. Просто първото е много по-основоположно и често по-сложно … и като цяло по-дълбоко. А и второто е почти невъзможно без първото.

Колкото и пъти да съм се замислял, дали всичко, което правя има смисъл, винаги съм стигал там, където това осъзнаване ме доведе – обичам това, което правя, правя го с удоволствие, това ме стимулира да ставам все по-добър, обичам да давам и да помагам.

Това е нещото, което правя и което ще продължавам да правя, докато е нужно.

Искам да благодаря на всички, което са ме подкрепяли в един или друг момент.

Искам да благодаря и на всички, благодарение на които съм учил и съм научавал. Всички! Това са не само преките ми учители като Калинка и Поликуин, не само най-близките ми хора, не само почти всичките ми трениращи, а и почти всички хора, с които съм влизал в някакво взаимодействие. Дори с моята фризьорка се шегувахме, че сме завършили “училището” на Исайката. Това последното най-вероятно ще разберат много малка част от четящите, те си знаят кои са.

Благодаря ви.

И ако се върнем на работохолизма – за момента плановете ми са да се науча да си почивам регулярно за кратко, но качествено, за да мога да бачкам още по-здраво иакчествено след това 🙂

А относно асоциалността … там осъзнах, че всъщност достатъчно дълбока комуникация имам с доста малко на брой хора. А и не съм сигурен, че човек може да има дълбока и пълноценна комуникация с много на брой хора. И като пиша “пълноценна” влагам особен смисъл в тази дума. И да – думата е пълноценна.

Онзи ден го писах във ФБ – когато имам да си кажа с някого нещо, обикновено си го казвам. Когато имам да върша работа с някого – я върша. “Здравей” и “Здрасти” мога да си кажа и с хората на улицата. “Ала-бала” съм го оставил. Ценя хората, с които имам какво да си кажа. Ценя това, което ми казват, ценя и това, което им казвам аз.

Тази нощ освен всичко, което хората празнуват, има още нещо. Тази нощ Сатурн прави пълен цикъл около слънцето спрямо момента, в който съм се родил. Според астрологията това момент, в който животът на човек навлиза в нова фаза. Дали това е така – не зная. Освен Слънцето, Луната и Венера останалите планети съм ги виждал само на картина (Данчо ги е гледал с телескоп). Какво точно ще се случи така или иначе ще разберем, когато се случи 🙂

А до тогава смятам да продължвам да правя нещата, които правя, да продължвам да ставам все по-добър в тях и да се уча от всички и всичко.

Амин!

Лазар Радков
Следвай ме
Коледна равносметка …

Коментари

One thought on “Коледна равносметка …

Comments are closed.