Всяка година в навечерието на 31-ви Декември повечето от нас въртят баницата и теглят предварително написани късмети, които теоретично би трябвало да определят късмета ни за идната година. Най-често късметите се въртят около кола, пара, жена (мъж), къща, здраве, любов и евентуално – дете. Понякога са написани по-весело и разчупено, друг път – по-консервативно, но темите почти винаги остават долу-горе същите.
В навечерието на 31.12.2011 се бяхме събрали няколко близки хора и приятели и се готвехме да посрещнем Новата година не по-сериозно от това да посрещнем който и да било нов ден. Разбира се, не липсваше традиционната за случая баница. Дали защото скучаех или така ми бе писано, аз се захванах с писането на късметите.
Започнах с “Вечен живот” в поздрав на Борето от “Академик”, който смята да живее вечно и до този момент се справя блестящо със задачата. Като видях късмета написан, стана ми много смешно и реших тази година да теглим късметчета, които имат поне малко повече смисъл от стандартните. Изпод пръстите ми излязоха следните произведения:
Късмет: “Общувам пълноценно с хората!”
Като се замислим, неминуемо ще открием, че не малка част от проблемите, на които сме се натъкнали, произлизат или поне имат връзка с комуникацията. Поради една или друга причина не успяваме да се разберем с даден човек по даден въпрос и … проблем. Дали ние не сме се изразили ясно, дали не сме питали достатъчно, за да се уверим, че сме разбрали точно какво е имал предвид другия, дали той не е слушал внимателно или не е питал достатъчно настоятелно, за да се увери, че ни е разбрал правилно, няма значение. Това, което можем да направим от новата година е да се стараем да бъдем колкото се може по-ясним, да говорим колкото се може по-едносмислено, да питаме човека какво е разбрал, за да се уверим, че ни е разбрал правилно, да слушаме внимателно и да питаме, за да се уверим, че ние сме разбрали човека правилно.
(А ако човекът е полицай и ви спира без видима причина ден преди голям празник – питайте го поне 3-4 пъти за името – много помага!)
Късмет: “Виждам скритите възможности във всяка трудност”
Има учения, която проповядвам, че животът е да сме щастливи, да се радваме и т.н. и т.н. от което много хора остават с впечатлението, че само ти се случват хубави неща и ти само се кефиш (а и май не се налга да се напъваш много-много). Казват, че било достатъчно само да си мислиш хубави неща.
Това, което съм установил опитно до момента е, че поне при мнозинството от хората учим най-много не като ни е лесно и когато всичко ни се получава. О, не! 🙂 Точно обратното – учим най-много когато ни е най-трудно и изобщо не ни се получава. Всъщност по-скоро нещата ни се получават и са лесно, когато много пъти преди това не са ни се получили и ни е е било трудно. Защото благодарение на тези много пъти сме научили МНОГО. Което е довело дотам накрая да ни е лесно.
Всяка трудност крие множество скрити възможности да научим и да осъзнаем. Въпросът е върху какво е фокусът ни – върху това колко ни е трудно или върху това какво можем да научим и какво научаваме от целия процес. Да, животът е да му се радваме. И това включва трудностите, защото те ни дават изключителен потенциал. Е как да не им се радва човек 🙂 (поне след като отминат и видим как сме се обогатил като резултат).
Късмет: “Осъзнавам във всеки миг”
Наскоро коментирахме във фейсбук как е важно човек да познава механизмите, които движат света и хората. Когато осъзнаваме във всеки миг, разбираме какво ни движи – какво ни кара да действаме по определен начин, а не по друг, какво ни кара да се чувстваме по един начин и какво по друг, защо това е така, какво кара хората да действа и да се чувстват по различни начини, защо определени неща се случват по определен начин …
Случките, поведенията и т.н. имат своите механизми. Ние можем да ги виждаме и осъзнаваме (ако не напълно, то все повече и все повече) или да не го правим. Нужно е да присъстваме повече в момента, да внимаваме (буквално!), да наблюдаваме и да усещане. Не го ли правим – нещата ще се случват, ние ще се чувстваме по определен начин, хроата ще правят разни неща и честичко ще се чувстваме така сякаш нещо ни е дошло изневиделица (просто сме пропуснали да забележим сигналите и предвестниците), някой е променил рязко отношението съм към нас без видима причина (по-точно не сме забелязали как сме го засегнали и кой бутон сме натиснали). Така че – нека гледаме, внимаваме и осъзнаваме повече. И по-често.
Късмет: “Виждам ясно и непредубедено”
Можем ли да погледнем ситуацията или другия човек такива каквито са? Можем ли да погледнем отвъд очакванията и изискванията си? А може ли да направим същото независимо от призмата си от разбирания и вярвания? Виждаме ли нещата и хората такива каквито са или такива каквито ни се иска, или такива каквито очакваме да ги видим?
Как можем да виждаме ясно и непредубедено ли? Тук готова формула няма. От една страна можем като начало да се съсредоточим единствено върху нещата, които сме 100% сигурни, че са факти – т.е. човекът срещу нас използва тези и тези думи (но за сега без “имаше това и това предвид”, за тази цел се връщаме на първия късмет за комуникацията и питаме, питаме, питаме, докато сме сигурни какво точно е имал предвид), ситуацията включваше тези и тези елементи (хора и предмети), видях този да прави това и т.н. – единствено това, което сме сигурни, че сме видели и чули. И дори тогава е препоръчително да си дадем сметка, че нещо може да ни се е привидяло и причуло.
От друга страна винаги можем да се запитаме: “Това така ли е както го видях или по-скоро го интерпретирам както очаквах/исках да го видя (да се случи)?” Да си зададем правилните въпроси е необходимо условие за това да достигнем да верните отговори. И това ни води до следващия късмет:
Късмет: “Получавам отговор на въпросите, които ме вълнуват”
За да получим отговор, е нужно първо да имаме въпрос. Колкото по-точен е въпроса, толкова по-точен отговор можем да получим.
Комуникацията може да се осъществява между нас и друг човек, а може и да бъде вътре в нас. Давам следния пример – даден казус ни мъчи дълго време и не можем да намерим решение. Едно от нещата, което е задължително да направим е да формулираме въпрос, който да ни помогне да разрешим казуса. Примерно: “Как да подходя в / разреша ситуацията свързана с … “ Поставяме този въпрос на ума си и спираме да го занимаваме за известно време с дадения проблем.
Като всеки метод и този не е 100-процентов, но е съвсем възможно да се изненадате много приятно, когато в един момент (под душа, след ставане, при разходка в парка и т.н.) сякаш от нищото ви дойде много добра идея как да се справите със ситуацията. Опитайте!
Късмет: “Усещам ясно и разчитам правилно сигналите на тялото си”
Тялото ни знае много повече отколкото умът ни някога ще знае. И ако това твърдение ни звучи твърде невероятно, това се дължи единствено и само на факта, че не сме наблюдавали достатъчно пъти внимателно сигналите на тялото си. Какво имам предвид ли? Наблюдавам тялото си доста, наблюдавам усещанията си. Много често попадам в ситуации, в които тялото ми казва една, а умът – друго. От опит вече знам, че в подобен случай се доверявам 100% на усещането на тялото си и на нищо друго. “Gut feeling” Му викат на английски.
Защо правя така ли? Ами .. опит. Наблюдавал съм в много ситуации какво ми казва тялото и какво ми казва ума и … съм iзбирал различно. Умът ми често ме е подвеждал, но тялото – никога!
Някои му казват интуиция, други – вътрешен глас, трети – да послушаш сърцето си. Може би Gut feeling и интуиция са най-близо, защото “вътрешния глас” често се свързва с вътрешния диалог, а той идва от ума, а сърцето според някои учения се свързва с егото, според други – с емоциите, а те не винаги са най-добрият съветник. Всъщност действително става въпрос за усещане. От едната страна е усещане за “да” и посока, от другата страна е усещане за “не” и задънена улица. И това ни води до следващия късмет:
Късмет: “Усещам посоката на своя път”
Според един учения животът на човек е предопределен. Според други – човек сътворява живота си едва ли не на 100%. Според трети всичко е абсолютна случайност. Къде точно е истината, все още не зная. Забелязал съм обаче, че колкото и случайно да ми е изглеждало някога нещо, след време почти винаги съм успявал да открия механизмите и причинно-следствените връзки в случилото си.
Нека погледнем на първите две идеи под малко по-различен ъгъл. Според някои хора животът ние предопределен едва ли не на 100%. Какво обаче, ако животът не е предопределен толкова стриктно, а просото има даден ареал, който е предопределен и в който имаме малко или повече свобода на действие, свободен избор и т.н.? Нека не забравяме, че това къде сме родени, какъв цвят кожа имаме, какъв език говорим, какви са физическите ни дадености (някои хора се раждат без крака, примерно), какви родители имаме, те какъв живот са имали, в комунизъм, демокрация или диктатура сме родени, каква е обществената среда, какъв е квартала, колко богато е семейството ни и т.н. до голяма степен предопределят психиката ни и призмата ни за света още преди да сме направили първото си набиране 🙂 (и доста преди това).
От друга страна имаме способността да се самосъзнаваме и да осъзнаваме. Т.е. нещата са или като филм, в който участваме и не знаем какво ще стане, но нашата работа е да наблюдаваме, да разбираме, да учим и да осъзнаваме. Или пък нещата като компютърна игра или книга-игра – светът е ограничен малко или много в ареала на играта от една страна, но пък има освен да наблюдаваме, да разбираме, да учим и да осъзнаваме, имаме възможността да правим избори, които в последствие да анализираме, осъзнаваме и т.н.
Независимо кое от двете е (а може и да е съвсем друго), аз лично предпочитам да се доверявам своя gut feeling и да слушам какво ми казва интуицията. Както вече писах по-горе – научим ли се да се доверяваме на усещанията си, безумните ситуации намаляват значително (но не изчезват), защото както писах още по-горе – от тях учим най-много. За радост или са съжаление в някои ситуации се набутваме предимно, за да разберем следващия път да слушаме интуицията си, а не “логиката”. Нищо против логиката – просто често въпросната е непълна, защото не разполагаме достатъчно парчета от картината, но правим “логически заключения” сякаш имаме цялата картина.
Късмет: “Поддържам вибрацията си висока”
На който не му харесва “вибрацията”, може да я замени с “енергията” – до известна степен думите са взаимозаменяеми. Какво ще рече този късмет? Нека започнем от базовото ниво – тялото. Това ще рече когато може:
- да сме добре нахранени (качествено и количествено) както и да сме добре напоени (с вода!)
- да сме добре наспани
- да сме ходили до тоалетна (особено по голяма нужда) – много важно за детоксификацията и цялостната обмяна на веществата!
- да сме имали поне някаква физическа активност близките дни (сила, кондиция, разтягане …)
Това е базата! Сега наясно съм, че понякога човек влиза в якия екшън на бизнеса, ежедневието, гледането на деца, пътуванията, командировките и т.н. и тогава не може да се погрижи на 100% за тялото си. Важното обаче е когато екшънът свърши, тялото да е първото нещо, на което е нужно да обърнем пълноценно внимание. А и редовната грижа за тялото ни дава възможност да сме още по-пълноценни и да понасяме по-леко неоптималните условия, когато сме в “екшън” 🙂
Една мъдра жена беше казала:
“Погрижете се за тялото си така, че на душата да и се прииска да живее в него!”
Това, което съм установил с практиката си, е, че:
“Когато тялото не е ок, и психиката не е ок!”
Някои хора успяват да преодолеят физическите несгоди и да поддържат психиката си във форма. Тези хора обаче не са особено много, а и се съмнявам повечето от тях да могат да поддържат дългосрочно оптимално състояние на психиката си при окаяно състояние на обвивката (тялото).
И все пак – ако нямате обективни пречки да се грижите добре за тялото си – правете го. То ще ви благодаря и ще предостави необходимата почва, в която да вирее здрава и гъвкава психика. Да, здравото тяло не е дсотатъчно, но е необходимо условие за здравата психика. А когато психиката е ок, ще имаме възможността да комуникираме пълноценно с хората около нас. Когато тялото и психиката са ок, ще можем да чуваме ясно сигналите на тялото и gut feeling-а си.
Чак след като сме се погрижили за базовите нужди на тялото си (храна, вода, сън, движение и т.н.) можем пълноценно да продължим с духателни и енергийни практики, които да надградят върху основата и да повишат още енергията (вибрацията) ни.
Ако късметите са ви допаднали – винаги може да се връщате и да ги прочитате отново, ако усетите, че ще ви бъде от полза. А ако ли не – сигурен съм, че ще намерите своите късмети на друго място.
Здрава, осъзната и ползотворна 2012-та 🙂
- Кои витамини и минерали помагат при COVID-19, настинка и грип? - March 19, 2020
- [KnowHOW Share] – Обучение за Обучители! - July 25, 2018
- Менторска програма: [Възстановителен треньор] - July 19, 2018