Последно време повечето хора, с които работя,  фигурират в телефона ми под следните партизански псевдоними: “Михаела Кръст”, “Милена Гръб”, “Цоньо Рамо, Кръст, Коляно, Глезен …” и т.н. Днес ще ви разкажа за “Албена Коляно”.

Момичето прочело историите за Мила и Ники, чиито глезени и съответно колене бяхме рехабилитирали по-рано,  и решило да ми се обади. Чухме се и се видяхме. Оказа се, че Албена познава Мила и Ники и също така има известни проблеми с коленете. На първия ни разговор по отношение на коленете съм записал следното:

  • Проблеми с коленете от 2-3 насам (откакто работи на седяща работа)
  • Болки в коленете при планинско ходене (особено при по-голяма денивелация, особено при слизане)
  • Пукане и скърцане на коленете при клекове със собствено тегло

Освен това се оказа, че Албена практикува йога, както и тренира със собствено тегло в домашни условия. Като цяло поддържаше се в доста добра форма. На първата тренировка установих, че има доста добра гъвкавост – можеше да прави и двата шпагата, както и да клекне дълбоко. Оттук насетне обаче започнаха да излизат само неща, по които имаме доста работа.

Първо, като я накарах да направи няколко клека, установих, че не разпределя равномерно тежестта и бута доста неравномерно с двата крака. След това направихме няколко теста от Структурния Баланс на Чарлз Поликиун. Резултатите бяха потресаващи! Наяве излязоха множество слабости и стегнати мускули (въпреки привидната гъвкавост). Може да ги разгледате в таблицата по-долу:

Ляв крак Десен крак
Слаби мускули Vastus medialis Oblique (VMO)HammstringsAdductors VMOQuadratus lomborumGluteus medius
Стегнати мускули

Psoas (леко)Rectus femorisPiriformis

Adductors

Psoas (леко)Rectus femorisTensor Fasciae Latae (TFL)

Piriformis

Adductors

Добрата новина (ако може да се нарече добра) беше, че почти всеки от тези мускули, независимо дали слаб или стегнат, можеше да бъде потенциална причина за болките в коленете.

Също така се оказа, че момичето няма достатъчно дорси флексия в глезена (т.е. способност за сгъване в контра-шпиц), както и освен че беше изключително квадрицепсно доминантна, не можеше изобщо да активира глутеусите от дадени положения.

Имахме доста работа за вършене и се заловихме на мига. Стегнатите мускули бяха редовно третирани с фоумролер, а слабите мускули се захванахме да активираме и засилим. Друго, което направихме, беше, че на този етап и забраних да се разтяга или поне я помолих да сведе разтягането до минимум. Мускули, които тестовете показваха като “стегнати”, а след това можеха да бъдат разтегнати до шпагат, са си “рецепта за катастрофа”. Това ще рече, че въпросните мускули имат доста повече гъвкавост отколкото си, която да поддръжа целостта в разтягнато положение …

Нещата определено не вървяха по мед и масло – докато фоумролерът започна да дава своите резултати сравнително скоро, активирането на определени неработещи мускули вървеше тегаво. Въпреки това и Албена много се стараеше (дори когато това, което исках да направи, изобщо не се получаваше), за което има моите адмирации.

На 30.12.2011 беше 10-тата ни тренировка. Тогава Албена ми каза, че на 01 и 02.01.2012 ще ходи на планински преходи и ще “тества” коленете.

На 01.01.2012 в 19:46 получих следното писмо от нея:

Днес направих много кратко, но силно изкачване със снегоходки то х. Алеко до вр. Черни връх. Силно, защото беше по възможно най-стръмния участък . Качих се за около 2,30м. Нарочно не бързах, за да се насладя на зимната атмосфера,  а и за да не си натоварвам коленете.
Слизането беше също по стръмен участък с големи и много бързи крачки за 1ч.
Последните 15-20 мин, когато вече бях на Платото тичах от кеф и енергия.
За цялото време изобщо не усетих никаква болка в коленете.
Утре ще се качваме до Златните мостове без снегоходки. Денивелацията от кв. Княжево до Мостовете е много голяма и прехода съвсем не е лек.
Като се върна  ще ти пиша за да потвърдя идването ми на фитнес в сряда.
Лека вечер и ти желая  успешна година и здраве.
Албена -коляно.

Разбира се, страшно много се зарадвах. Пожелах и успех на следващия преход и зачаках. В 17:57 на следващия ден получих това:

Леле днес съм абсолютна машина!

Шест часов преход със снегоходки, с две почивки по 10 мин. да “презаредим гориво”. В огромен сняг, с огромни крачки и пак наслизане по надолнището тичах. Без болки и пукане в коленете.
Много яко.
Утре в 6ч. може ли да дойда ?
Поздрави,
Албена

Вероятно няма как да си представите какво усещам, като чета подобни мейли. Като треньор хората идват при мен с проблеми и аз им помагам да ги решим заедно. Е да, обаче нещата не винаги се получават от първия път … даже доста рядко. Всъщност, доста често нещата не се получават в продължителен период от време, понеже някои процеси просто отнемат време – да изградиш нов двигателен навик, да да промениш двигателен навик, да активираш и да го научиш да работи изобщо.

А като си треньор, всеки път като работиш с трениращия ти виждаш проблема и виждаш как дадено нещо, примерно, не се получава. И си блъскаш главата, и се фрустрираш и понякога псуваш … е, да отчиташ малките победи и прогрес, но ти се иска човекът да се оправи ей сега. Обаче трябва да се отчете още един факт – колкото по-дълго време се е развивал даден проблем и колкото по-дълго време не му е обръщано внимание – толкова по-дълго време след това отнема възстановяването и решаването му.

Затова в подобни моменти, когато явният прогрес е видим – душата ми ликува.

Равносметката

Албена беше доста флексибилна, но на повечето места определено и липсваше сила. Като я помолих да намали разтягането до минимум – тя го направи. Албена също така беше много сериозна, когато работихме за постигане на специфична сила и не пропускаше сериите с фоумролера.

Работата, която свършихме до момента, и позволява да се радва на движението и да го практикува без болка. Това, което ни остава, е да балансираме структурно краката така, че да се подсигурим, че това състояние ще се запази и болката повече никога няма да се появява.

Коментирай във форума

Лазар Радков
Следвай ме
Албена: От болки в коленете до планинско ходене с кеф

Коментари

Tagged on: