Често идват при нас хора с болки в кръста, но много често тези хора нямат „проблем“ в кръста. Е, имат болка, което е това, което ги смущава. Ние обаче не се заблуждаваме от тези сигнали. Всяка болка си има причина и ние много се стараем да я открием и повлияем – все пак целта ни е дългосрочно подобрение и вечно здраве, а не временно решение.

Една от загадките, които решихме днес, беше болката в кръста, причинена от ограничение в раменния пояс. Може да има много причини за болка в кръста и едва ли решението, което намерихме днес, е приложимо за всички. За това много се радваме, че имаме на разположение НКТ(невро-кинетичната терапия; NKT) – метод за ръчно тестване на мускулите, който ни позволява да намерим причинителя на болката. Сега ще ви разкажа накратко как се случи това.

Клиентът имаше като оплакване болка в кръста, особено при стоене права. Като цяло можем да разделим болките на такива, които болят повече при седене и повече по стоене. Тези, които болят повече при стоене често болят при навеждане назад, а тези, които болят при седене обикновено болят при навеждане напред. Също така болките при навеждане напред са по-скоро проблем на немобилност(ограничение в тазобедрените стави), докато тези при навеждане назад са по-скоро причнинени от нестабилност(пак в тазобедрените стави; както казах рядко „проблема“ е в самия кръст). За да не налучкваме и да не предполагаме използвахме Избирателната Преценка на Функционални Движения(SFMA), която показаха хипермобилност при флексия(навеждане напред; за това беше станало дума с клиента), хипермобилност с болка при екстензия(навеждане назад), нормална към ограничена подвижност при ротация(завъртане) и лека разлика в подвижността на двете рамене(като и двете бяха с отлична подвижност). Дотук най-значимото за клиента беше болката при навеждане назад. Следващия тест беше стоежа на един крак(СЕК), като той показа затруднение в левия крак. До тук имахме ясно предположение – дясното рамо и левия крак имат специфично взаимодействие(относителна инхибиция) което влияе на стабилността на кръста.

При мускулния тест на левия крак(който СЕК ни показа като първа цел) най-инхибирани(т.е. Немощни) се оказаха псоасите. За всяка инхибиция(което е нещо съвсем различно като качество от слабостта) си има поне едно улеснение. В конкретния случай беше пекторалис минор.И двата мускула схематично са показани на картинката с червено.

Нашето решение:

  • приложение на кинезио лента (kinesio taping) с цел индиректно улесняване на диафрагмалното дишане(пекторалис минор е спомагателен мускул в гръдното дишане, а ние искахме да го отпуснем)
  • указания за самомасаж с тенис топка(или друга по-твърда такава) на пекторалис минор – поне 2 пъти дневно и комбинирано с активация на псоаса.

Оттук нататък е отговорност на клиента да изпълнява домашното задание.  Целта ни е да създадем нов навик на тялото и нов модел, по който се извършват движенията. Средно това отнема около 2 седмици. Какво ще се случи после ще зависи от това, което на момента открием – няма как да знаем коя ще е следващата най-значима компенсация, преди да сме изчистили тази.

Свържете се с Rehab-отдела на Live To Lift на rehab@livetolift.com

За болките в кръста

Коментари