С Гришата се познаваме от доста време. Един ден се свърза с мен и ми сподели за свой проблем с врата. Веднага го насочих към Цецо и няколко дни по-късно Гришата отиде на преглед при нашия специалист. Изчаках да минат няколко дни и писах на Григор, за да разбера как е минало всичко. Отговорът, който получих беше следният:
Ъъъъ, нямаше какво да кажа освен да се зарадвам искрено на развоя на събитията. За да разберете каква точно беше предистрията и какво се случи – прочетете личния коментар на Гришата:
Казвам се Гриша и се занимавам активно със спорт от 11-годишен. Същевременно работата ми, както на много работещи в офис хора, е свързана със седене на бюро през по-голямата част от времето. Някъде преди две години започнах за пръв път да усещам дискомфорт във врата и гръбначния стълб, изразяващ се в периодични схващания/разтягания/прищипвания, болки (особено сутрин след сън), скованост. Тъй като спортовете, с които се занимавам, са силови и контактни (борба, граплинг, ММА), отдавах го на претоварване или недостатъчно загряване. Преди около 6 месеца обаче се сдобих с болка в едната плешка, която не отмина и си остана стабилна в продължение на месеци наред. В последствие към нея се прибавиха и неконтролирани изтръпвания в дясната ръка, които се превърнаха в ежедневни…
Като човек, отговорен към здравето си, посетих разбира се невролог и кинезитерапевт; след всички изследвания и снимки, с които няма да ви занимавам сега, диагнозата беше: начална форма на спондилоза и остеохондроза в областта на врата. Дискутирайки възможните причини с терапевите, бях изумен да науча, че за подобни изменения „приносът” на седенето по цял ден на бюро е еднакво голям с този на боренето, мачкането, душенето и понесените удари в тренировките! Т.е. и да не се биеш, а само да си седиш по цял ден на ПС-то, пак вратът ти става като след лека катастрофа… Предписаното лечение беше с противовъзпалителни, лечебен масаж и упражнения за отпускане/разтягане на врата и гръбначния стълб.
Някъде по това време се свързах и с Цецо от Live to Lift, по препоръка на Лъчо, с който се познаваме от бая време. Видяхме се, консултацията продължи доста (над два часа), през които правих определени прости движения, поставяхме крайниците ми в странни състояния и говорихме много за проблема ми. Парадоксалното за мен беше, че правейки движенията, които Цецо ми каза, аз сам (без много обяснения) виждах в реално време определени дисбаланси и двигателни нарушения, предизвикани от начина ми на живот до момента: обездвижено работно място, крива стойка, придвижване предимно с кола, съчетани с предимно тежко трениране няколко пъти седмично, с „изцеждане” до макса на едни и същи мускулни групи. Дискутирайки, Цецо ми каза своето предположение за досегашния прогрес на моя проблем, което звучше доста логично, без да претендира за меродавност; освен това то беше изцяло в съзвучие с обясненията на лекарите преди това.
Предложи ми комплекс от определени упражнения, които да правя 2-3 пъти на ден (общо 5 мин. за едно правене). Започнах да следвам указанията с позитивна нагласа, но честно казано, не бях подготвен за толкова бърз ефект – първите облекчения на болката в рамото + оптускане се случиха буквално след 3-4 дена от началото. Тук трябва да вмъкна, че съчетах предписаните упражнения със ставна гимнастика и цикъл с Глюкозаминсулфат. Същевременно не спирах тренировките, но промених вида и цикличността им пак според съветите на Цецо. След около 3 седмици се видяхме отново с него, изследвахме прогреса – той също каза, че е изненадан от скоростта на въстановяване; променихме някои от упражненията в нов комплекс, който да продължа да правя. Ефектът беше пълно изчезване на изтръпванията; изчезване на болките в рамото и плешката; възстановяване на чувствителността на дланта (понеже имаше и засегнат нерв в цялата мазня); по-добра стойка и тонус.
Какво научих:
1. Че само с тежко не става, трябва и акъл 🙂 (шегичка)
2. Че лекото трениране има своето незаменимо място в тренировъчната програма и специфична цел; това въобще не означава да се пренебрегне тежкото трениране, а просто да има определен баланс.
3. Че разпускането и разтягането трябва да са с почти същото количество, колкото силовото трениране (иначе просто са недостатъчни) и някои специфични части на тялото се разтягат и разпускат по специфични начини.
4. Че не бива да се пренебрегва негативния ефект от неща, които се приемат за нормални в днешно време – като това да прекарваш 90% от времето си седнал-той просто е УБИЙСТВЕН!
5. Че често има ефективни алтернативни на конвенционалната медицина методи, които помагат за решаване на нелеки проблеми.
6. Промених доста и виждането си за тренировъчния процес – включих нови елементи в него; създадох си допълнителни навици, които да активизират пренебрегваните мускулни групи и да коригират дисбалансите; разширих си представата за фундамента, върху който се построяват максималните тренировъчни постижения; продължих да си тренирам с още по-голям кеф 🙂
От цялата история с хепи енд мога да кажа, че пичовете от Live to Lift определено си разбират от работата и се опитват да помогнат индивидуално на всеки, според проблема и човека. Освен това имат доста познания, които често ъпдейтват, така че винаги има какво да се научи от тях
Свържете се с Rehab екипа на Live To Lift На rehab@livetolift.com
- Кои витамини и минерали помагат при COVID-19, настинка и грип? - March 19, 2020
- [KnowHOW Share] – Обучение за Обучители! - July 25, 2018
- Менторска програма: [Възстановителен треньор] - July 19, 2018