Покрай последния ни проект “Постигнете максимални резултати за 30 дни” се появиха някои меко казано прибързани и не толкова меко казано – по-скоро груби коментари. Адресатът на тези коментари беше снимка на жена, която беше загубила доста голямо количество мазнини в областта на пояса и в резултат на това ясно се очертаваха коремните мускули. И все пак се намериха хора, които да намерят кусури.

Обяснявам:

Едната снимка е правена в затворено помещение, със слаба лампа, тъмни стени и с телефон. Това личи и от качеството на снимката. Втората снима е правена в същото помещение, но с професионален фотоапарат и светкавица. И това личи от снимката.

Второ, понеже аз съм ги форматирал, съм гледал и двете снимки многократно – и увеличени, и намалени. Е, стараха се много, но не успях да видя “ужасните неща”, от които се оплакват някои хора. Не зная, дали на същите знаят, но понякога по време на бременност се появяват стрии. Колкото и да се поддържаме във форма, коремът нараства – неминуемо е! Понякога стриите остават въпреки нашите усилия и след бременността. И?

Наясно са същите тези хора те самите как точно са се появили на бял свят? Дават ли си сметка, че най-вероятно се е случило нещо подобно? Наясно ли са, че различните тела реагират по различен начин на един и същи стимул? (порастването на корема по време на бременността) Вероятно не!

Наясно ли са, че различните хора може да имат доста различен колагенов метаболизъм (онова, от което зависи структурата на кожата)? Вероятно не са!

Нещо не има харесва на външен вид? Въпрос на избор!

Големият въпрос всъщност е: “Дава ли ни право това да сме груби?” и “Дава ли ни право това да се изказваме с неуважение към труда и усилията на някой друг?”

Отговорът е: “Не! Няма такова нещо, което да ни дава право да проявяваме грубост към друг и неуважение към неговия или нейния труд!”

Не сме длъжни да ни харесва, не сме длъжни и да го уважаваме. Но проявата на грубост и открито неуважение винаги води до ответна реакция и това се видя много ясно. Възпитаните и чувствителни хора винаги ще се опълчат на подобно поведение и ще застанат в защита на атакуваните.

Междувременно:

До колко е релевантно това, нечие чуждо мнение за нас?

Ще ви издам една малка тайна – това, което виждаме, не винаги съвпада на 100% с това, което е пред нас. С други думи – това, което получаваме като информация и образ в главата си почти винаги бива пречупено (малко или МНОГО) според разбиранията и очакванията ни към света.

Знаете ли, че когато някой изкаже оценка за вас – не отбележи неоспорим факта, а изкаже лично виждане, мнение – той или тя ви казва много за себе си и малко за вас самия.

Тук някои хора може да не се съгласят с мен. Поздрави на Вас!

Има обективна и субективна оценка. Обективната се базира на точни факти, които могат да бъдат проверени и потвърдени от всеки с нормално нива на интелект. Субективната оценка представлява интерпретация на тези факти през призмата на този, който се готви да даде оценка. Обективно е да измериш някой и да кажеш: “В момента той е висок 170см” И това може да се провери и потвърди от ВСЕКИ, който може да измерва ръст!

Субективната оценка работи по различен начин. Там въпросният човек може да е “висок” или “нисък” в зависимост от субективно оценящия. Ако сте 140см, това съвсем спокойно бихте могли да кажете, че чилякът пред вас е “висок”, а ако сте два метра, то може да определите господина като “нисък”. И това е най-най-грубият пример.

И като казах “грубият”, нека се запитаме – защо някои хора са груби? Отговорът най-вероятно е – въпрос на избор и до голяма степен – на характер. Защо на характер? Защото има хора, фини хора, които колкото и да се насилят да бъдат груби.

Трябва ли да съдим и да “бием” (словесно) грубите хора? Не бих го препоръчал. Защо? Защото в случая така са успели – така са реагирани. Не можем да върнем времето назад. А насилието, било то и само вербално, винаги води до насилие! А крайната цел е по-скоро обратното на ескалация.

Трябва ли обаче да им кажем ясно и открито, че не харесваме поведението им? Абсолютно!

Как? Твърдо и директно, но без да излъчваме неприязън, гняв, надменност и като цяло това, което не бихме искали да се излъчва от другите към нас.

Лесно ли е? Никак! Аз лично не съм сигурен, че го мога (даже по-скоро не), но се опитвам, когато се случи.

Защо ги пиша всичките тези неща?

Защото всички сме хора и всички си имаме силни и слаби страни. Добри сме в едно и не ставаме и за чел за зеле в друго. Давам няколко примера – някои хора забелязват много неща с очите си обаче не могат да анализира адекватно фактите. Други правят добър анализ, обаче често виждат не това, което е пред тях, а предимно това, което показва призмата в ума им.

Ето, примерно, за тази снимка една позната ми каза: “Аз лично не мога да видя разлика между първата и другите две снимки”

Дали има разлика, нека всеки прецени сам за себе си. Според кантара разликата била над 15 кг.

Трябва ли да се сърдя на въпросното момиче, че не вижда разлика? Глупости!

Трябва ли да се опитам да ѝ покажа разликата? Трябва ли да се опитам да я убедя? Първо, само ако тя помоли и второ – НЕ на всяка цена! Защо? Представете си, че не можете да направите задно салто и някой дойде и започне да ви учи и … иска да го направите сега! Или поне днес!

Хората са такива, каквито са!

Да, всеки има потенциал да се промени, но това никога не става насилствено и никога “защото аз така искам”.

Да, хората може да не виждат нещата, които ние виждаме, може да нямат разбиранията, които ние имаме, но нека не забравяме, че и ние си имаме кусури. И в момента не ги виждаме, понеже сме се съсредоточили върху кусурите на другия.

Може да не сме съгласни с мнение на човека срещу нас, но той ИМА точно толкова право на мнение, колкото и ние. Да не уважим неговото право на мнение означава да не уважим и собственото си право на мнение.

Да вдигнат ръка тези, които поне веднъж (т.е. много пъти) са смятали, че те са прави, че са по-добри от другите и на последните нещата най-малкото не са им съвсем ясни. (вдигам ръка!)

На доста хора не веднъж и дваж в живота им се е искало всички останали да са като тях. Опази, Боже! Това не го пожелавам никому. И все Животът редовно ни събира с хора, с които споделяме общи черти … събира престъпниците с престъпници, несериозните с несериозни (и с такива, които мислят, че са сериозни). Това, разбира се, не е единственият принцип, по който Животът събира хората, но аз лично не смятам, че имам достатъчно капацитет, за да проумея всички негови механизми. Поне не още.

Защо ги пиша тези неща?

Защото като оставим характеровите различия, гледната точка, способностите и призмата в главата – всички сме хора! Всички имаме потребност от любов, контакт и връзка с хората около нас. Всички носим душа. И ако можем следващия път, когато поставим собствената си призма и различията между нас и човекът срещу нас, да си спомним, че преди всичко сме хора, то … комуникацията ни ще стане по-лесна или поне – по-ползотворна. О, не, изобщо не твърдя, че трябва да започнем да гледаме на нещата по един и същи начин. Това, което имам предвид е, че е добре да започнем да наблюдаваме кога комуникираме като личност с личност и кога – като същност със същност.

А междувременно – станем ли свидетел на грубо и неуважително поведение – нека станем и открито изразим своето отношение!

Протестите срещу правителството в момента отразяват същия принцип на по-глобално ниво.

Лазар Радков
Следвай ме
Хората са каквито са!

Коментари