В един или друг момент на всеки от нас се е случвало да измисля някакво оправдание, за да направи или не направи нещо. На някои хора им се случва по-често, а на трети – почти постоянно. Понякога наричаме оправданието “логично обяснение”, но биде ли целта му да оправдае дадено действие или бездействие, то си остава оправдание. 
Докато пишех това, моят приятел Гришата беше пуснал на стената си във Facebook следната мисъл: “Който е добър в оправданията, рядко е добър в друго” Мисълта е на Бенджамин Франклин. Веднага се зарових в научните журнали, да видя какво казват изследванията по въпроса. Няма да повярвате, научната литература като цяло твърди, че ако МОЖЕТЕ да измисляте различни оправдания, то вие МОЖЕТЕ и:
- да подбирате по-съзнателно храната си
- да спортувате няколко пъти седмично
- да ядете определени храни по-рядко
- да организирате по-добре времето си
- да пиете бира по-рядко от четири пъти седмично
- да си готвите
- да си носите храна от вкъщи поне от време на време
- да използвате фоумролер и да се разтягате доста по-често
- да пиете повече вода
- да наблюдавате как ви се отразяват различните храни и комбинации от храни
- да си водите дневник
- да слушате и да се съобразявате с тялото си
- да планирате поне малко храната си
- и още много други неща, които предстои да бъдат открити
Учените са изчислили, че: Времето да измислим качествено оправдание, защо НЕ можем да направим нещо, което ни е трудно, е равно на времето, което ни е нужно, за да измислим КАК да го направим. Ако имаме интелигентността да измислим добро оправдание, защо не можем да направим нещо, то ние имаме интелигентността и капацитета да измислим КАК да го направим. Ако имаме енергията да измислим, защо не можем да направим нещо, то ние имаме и енергията да измислим КАК да го направим.
Т.е. ако имаме енергията, времето и интелектуалния капацитет да измислим оправдание, защо НЕ можем да направим нещо, то ние имаме енергията, времето и интелектуалния капацитет да измислим и КАК да го направим!
Оттук нататък остава борбата между мързела и волята, а тази борба е стара като борбата между доброто и злото, стагнацията и прогреса и почти толкова стара колко борбата между Рич и майка му в “Дързост и красота”. И за да не задълбаваме в тема дълбока поне няколко тома, ще кажа само, че няма човек, който да е постигнал каквото и да било значимо нещо, без да е използвал волята си по един или друг начин.
Но да се върнем на цитираните изследвания. Въпреки факта, че въпросните са се случили предимно във въображението на автора на тази статия, то нужната енергия и време да измислим хубаво оправдание, обикновено са съпоставими с енергията и времето да измислим решение на казуса. Въпросът е какво се случва след това? Качественото оправдание ни позволява да си легнем спокойно на дивана, но дали наистина сме спокойни? И до кога можем да си лежим в това привидно спокойствие? И дали привидното спокойствие на намалява с напредване на лежането?
От друга страна, за да решим да използваме ума, времето и енергията си, за да измислим решение, се иска поне малко воля и осъзнаване. След като измислим решението … о, изненада! … ще се наложи да използваме още малко воля и … [пу дяфулите] … да свършим известно количество работа. Да, оправданията най-често се използват, за да НЕ свършим някаква работа, за да НЕ положим усилия. Защото всичко, което направим променя действителността ни малко или много, разширява света ни малко или много (невероятно, но факт) и ни вади от комфортната зона на един малък, но познат свят, малко или много.
Едно е почти сигурно – един ден всички ще умрем. Въпросът е – какво искаме да правим докато този ден дойде? Да лежим на дивана или да правим нови и нови неща, опознавайки все повече и повече себе си и света?
Аз съм направил своя избор?
А ти?
- Кои витамини и минерали помагат при COVID-19, настинка и грип? - March 19, 2020
- [KnowHOW Share] – Обучение за Обучители! - July 25, 2018
- Менторска програма: [Възстановителен треньор] - July 19, 2018