Оставете пълните хора на мира!

По принцип от малък съм си любознателен и чета всякакви форуми, социални мрежи и други места, където се събират хора да комуникират с други хора. Темата за отслабването се превръща в една от все по-чувствителните теми на нашето време. Има хора, които твърдят, че

• да са пълни им е генетично заложено
• че каквото и да правят, нищо не помага
• че нямат волята
• че нямат сили да тренират

От другата страна на барикадата има хора, които винаги са били слаби или са били пълни, но са свалили много килограми. От тях най-често можем да чуем следните изказвания:

• пълните хора са мързеливи
• пълните хора си намират оправдания
• всеки държи съдбата си в собствените си ръце
• всеки е отговорен за себе си
• ‘няма не мога, има не искам’
• щом аз / еди-кой-си може, значи всеки може

И честичко като прочетат някъде, че някой споделя или директно си се оплаква, че има проблеми с теглото и не може да свали, и се започват едни морални поучения и наставления стигащи до обвинения, маскирани като съвети … Единият проблем в случая е, че всяка от страните разглежда само част от картинката и твърди:

“Това е цялата картина! Това е истината!”

По-големият проблем обаче е, че като събереш частите, които всяка от групите разглежда, също не се събира цялата картина. Нека се опитаме да я сглобим:

Теза №1: Напълняването е генетично предразположено!

Има няколко гена, които са свързани със склонността ни да трупаме мазнини. Един от тях е FTO генът. Учени установяват, че 40% от американците имат този ген, а 17% са наследили по едно копие от всеки свой родител и имат по два броя от гена. Изследванията показват, че колкото повече бройки от гена имаш, толкова по-предразположен си да трупаш мазнини.

Обаче!

Учените установили и че редовните тренировки и адекватното хранене могат да неутрализират напълно влиянието на този ген. Т.е. някои хора са предразположени да трупат мазнини  да пълнеят, но в крайна сметка нещата опират до това какво правим всеки ден.

Тези №2: Каквото и да правя – нищо не помага!

Нека преформулираме казаното така:

“Нещата, които правих до момента, не доведоха до желания резултат!”

Т.е. направил съм определен брой крачки в посока, която не ме е довела до мястото където искам да отида.

ОК! Вече зная, къде да не ходя. Изчерпал ли съм всички възможности? Едва ли! Хубавото на всеки успешен опит е, че ни приближава до успеха.

Как ли? Ами елиминира едно по едно нещата, които не работят за мен. Или както казва авторът на книгата “Man On Top”, Roland Denzel:

“Имате 95% шанс да успеете да постигнете целите си – пробвате нещо, виждате дали работи за вас или не. Ако работи, продължете да го правите. Ако не – спрете и пробвайте нещо друго” [свободен цитат в моя интерпретация]

 

Roland Denzel

Тези №3: Нямам волята!

Волята е мускул. Като всеки мускул волята се тренира – на сила и на издръжливост. И като всеки мускул – силата и най-вече издръжливостта на волята има своя лимит. Увиснете на един лост за набиране. Сега дръжте, докато не можете повече. Едни от вас ще издържат едва 10 секунди, други може да повисят и няколко часа, но накрая всички ще се пуснат.

Същото е и с волята. Можем да я използваме за определен период от време, но не до безкрай. Проблемът при повечето хора е, че използват волята си на грешните места и … като им изневери и решават, че нямат воля. Ето ви няколко примера за адекватно използване на волята:

• използвайте волята си, за да си приготвите храна за работа (Съвет #17: Супер лесни идеи за бързи закуски)
• използвайте волята си, за да си вземете един бонбон, когато ви почерпят, а не пет
• използвайте волята си, за да си приготвите поне четири хубави хапвания за деня
• използвайте волята си, за да си легнете преди 23:30

Ето и няколко примера как да НЕ използвате волята си:

• НЕ използвайте волята си, за да гладувате продължително време (или поне не повече от един ден седмично)
• НЕ използвайте волята си, за да избягвате всичко сладко винаги – от време на време, без да се оливаме, е напълно ок. Сладкото е за удоволствие, не за наяждане. Доставете си удоволствие и след това се наяжда с богата и пълноценна храна.

Теза №4: Нямам сили да тренирам!

Напълно ви разбирам. Често дори аз имам периоди, в които съм толкова разбит, че приключвам работния ден в залата и … нямам сили да си тръгна към вкъщи, камо ли да тренирам. В следващия момент си представям как бих се чувствал, ако имах едно 20кг отгоре и се храних по-зле от начина, по който се храня по принцип. Щях да съм мъртъв. И то не само в тежките дни, а в почти всички дни. Това обаче може да се промени:

1. обърнете внимание на храненето си – без оптимално хранене, няма оптимално здраве и … няма как да караме колата, ако не сипваме бензин. Т.е. ако се опитвате да отслабвате с глад, е напълно нормално да нямате сили за тренировка. И ако гладът не работи за вас – време е да предприемете друг подход.
2. обърнете внимание на съня си – ако периодично не доспивате, тялото няма да може да възстановява силите си,  жизнената му енергия ще спада все повече и повече с времето.
3. започнете да се движите по малко, в рамките на възможностите си в момента. Започнете да разтягате, да се мачкате с фоумролер и двойна топка. За някои хора, дори 15 мин ставна гимнастика (онова с въртенето на ставите) носи натоварване като един час с щанги за други.

Съобразявайте се не с това, което четете, че другите правят, а единствено и само със собственото си тяло. Ако се погрижите за храната и съня си, само след две, три седмици ще имате отчетливо повече енергия, която ще можете да вложите в малко по-голямо физическо натоварване.

Теза №5: Пълните хора са мързеливи!

Обожавам генерализациите! Карат ме да плача от умиление! Всички сме мързеливи! В един или друг момент. Работил съм с пълни хора, които менажират стотици хора и работят с обороти от милиони ежедневно. Баткоооо, ела да им обясниш колко са мързеливи …

“Ама те са мързеливи в грижата към себе си!”

А дали сме се замисляли, че евентуално, само може би, тези хора са направили избор да поставят кариерата си пред здравето си? Дали си струва – те си знаят! Но те са тези, които правят изборите за себе си и те са тези, които живеят с последствията. Не само това – наскоро говорих с жена мениджър в голяма компания, която редовно пътува по линията София – Бургас. Тя ми сподели следното:

“Като съм по-тежка, по-лесно понасям стреса”

Вероятно е различно при различните хора, но и аз се чувствам далеч по-добре на 96-99кг под напрежение, отколкото на 90-92кг под напрежение. Тук идва много ценен съвет за всички, хора, които се чувстват по-добре под стрес, когато са по-тежки – братя по стрес, личният ми опит показва, че има огромна разлика в това, дали ще качиш 2кг мазнини или 2кг мускули. И двете ти дават усещане за тежест и стабилност, но само едното ти дава повече енергия и тонус и улеснява живота ти.

Така че моят съвет за когато сте под стрес – ако няма изгледи нещата да се успокоят скоро и вие се чувствате по-стабилни, когато сте по-тежки – работете за мускулна хипертрофия. Опитът ми до момента показва, че много дава.

Теза №6: Пълните хора си намират оправдания!

А празните хора даже и това не намират … Всеки си намира оправдания за нещата, които му е трудно да направи. На един му е трудно да седне и да си планира храната, на друг – да седне и да учи, на трети – да си направи сметка на финансите … Нека не генерализираме!

А и винаги е много по-лесно да забележиш треската в окото на другия, отколкото гредата в своето.

Теза №7: Всеки държи съдбата си в собствените си ръце

Всеки е отговорен за себе си! Така е! И?

Теза №8: Всеки е отговорен за себе си!

И затова повечето хора, независимо дали тежки или леки, закръглени или стройни, пълни или празни, обвиняват държавата, конспираторите, времето и т.н. за своите несгоди. Нека оставим общите приказки настрана и да разгледаме някои от “по-сериозните препоръки”

Теза №9: Няма не мога, има не искам!

Тази доста популярна и любима за мен реплика, с която не-пълните хора се опитват да мотивират пълните с назидателен тон … ще ви разкажа историята за една стълба.

Всеки от вас се е качвал по стълби, вероятно всички знаем как са стълбите по жилищните блокове. За мен лично не е проблем да взимам и по 4 стъпала наведнъж. За повечето хора не е проблем да взимат по 2 стъпала наведнъж. За някои хора обаче е проблем да качат и едно стъпало. Всяко стъпало за тях е борба.

Как се е стигнало до това положение не е толкова важно, защото не ни помага тук и сега. За тези хора е невъзможно точно в този момент да вземат две стъпала наведнъж. Да, те спокойно могат да кажат не мога. За мен, за Пенчо и за Генчо две стъпала може да са нищо, за друг обаче това е все едно да накарам всеки един от вас да вземе цялото стълбище с една крачка.

Повечето ще се откажат или ще кажат, че не могат, някои ще се опитат и ще се пребият и вероятно може да се намери някой лекоатлет скачач, който да скочи стълбището с хубава засилка. Това, което за един е лесно, за друг е адски трудно. Това, което за един е ежедневие, за друг в дадения момент поне е непостижимо.

Още по-“мотивиращо” е когато един човек бавно, но славно с цената на много усилия си катери едно стъпало след едно стъпало, лека-полека …. в следващия момент някой, който скача по 2-3-4 крачка след крачка, му обяснява как нищо не прави и не се прави така и че трябва да взима поне по две стъпала наведнъж иначе няма смисъл и т.н. и т.н. … дай пет, пич!

Много често хора, които се опитват да “мотивират” други хора по подобен начин не е изключено да окажат точно обратния ефект.

Но аз го правя с добри намерения?!

Пътят към Ада, настилка, добри намерения … сеш’се?

Теза №10: Щом аз / еди-кой-си може, значи всеки може!

Хо-хо-хо-хо-хо!

Момент, не съм сигурен. че останах правилно разбран:

Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!

Сега вероятно е малко по-ясно 🙂

Според анализа на Теза №1 и Теза №2 всеки може да постигне резултати. Разликата обикновено идва от скоростта, с която идват тези резултати. Скоростта зависи откъде тръгваме, какво сме правили преди това, до колко сме мотивирани, до колко е подходящ подходът, който използваме, за нашите цели, какво са правили родителите ни и какво казват гените ни, забавляваме ли се и т.н.

Т.е. нещо, което се случва с щракване на пръстите за един, на друг отнема тонове време и усилия. Ето, примерно, на този господин:

му отне 30 дни да свали 10кг (и то със стабилно хапване … и тренировки 🙂 ), а съпругата му свали 4% мазнини за същия период. Това са резултати, за които повечето хора се борят по половин година, а някои и повече. Тук проблемът е подобен на този от предната точка – всеки върви със собственото си темпо и някои опити за “мотивация” имат по-скоро обратния ефект.

Подобен ефект се получава и когато се сравняваме с другите … на третия месец те имат забележителни резултати, а ние едва-едва. Различни сме. Във всяко отношение. И дори най-ефективните подходи дават различни резултати при различните хора.

Grande Finale

Всеки от нас върви в различна посока и с различна скорост. Ако даден човек заяви нужда от подкрепа – подкрепете го, ако решите и ако можете. Но го подкрепете много повече с любов и внимание и много по-малко с акъл. Ако не иска – оставете го … освен ако не искате да постигнете обратния ефект.

Не всеки може да постигне всичко, но всеки може да прогресира забележително в различни области. Гледайте себе си, отчитайте и празнувайте всеки успех и прогрес и отнасяйте с грижа, внимание и любов към тялото и към ума си.

Постиженията са до време, но нашето отношение към нас самите и към хората около нас определя това, което сме.

Прегръдки!

П.П. Като за финал имам още нещо за теб:

Ако ти е писнало всичко да ти тежи и да нямаш енергия;

Ако искаш да започнеш да се грижиш за себе си, да имаш повече енергия и да живееш по-добре;

Ако наистина искаш да промениш живота си:

Прочети моята история Писна ли ти? и научи как и ти можеш да го направиш! <3

 

Прочетете още:

Ангел и Люба: Минус -10кг и минус -4% мазнини за месец с Online Coaching!

Вито: От корем до плочки за четири месеца!

Най-добрите резултати за 2013-та

Коментари