„Спирам сладкото!“
„Спирам алкохола!“
„Спирам порното!“
… чакай, това последното не съм сигурен, че много хора са го казали … Както и да е – идеята е, че на много от нас ни се е случвало да си обещаем нещо, да се опитаме да спазим обещанието, да имаме някакъв първоначален успех и в един момент – БААААМ!!!
Статистически погледнато това най-често се случва при нежната половина от обществото и най-често става въпрос я за сладкото като цяло, я за шоколада конкретно.
Най-често срещаният сценарий включва следната реплика:
„От утре няма да ям повече сладко“
И следните действия:
- Понеделник цял ден – без сладко!
- Вторник цял ден – без сладко!
- Сряда цял ден – без сладко!
- Четвъртък, петък, събота, неделя!
—
- Понеделник цяла нощ – без сладко!
- Вторник цяла нощ – без сладко!
- Сряда цяла … упппс – сряда вечер сме на рожден ден, имали сме тежък ден в службата, вкъщи любимият не се е сетил да изхвърли боклука и може да усетим това дори (с мноооооого напъване) с носа си и …
… не щеш ли – в един момент на партито се появява рожденикът и започва да черпи с дизайнерски, швейцарски бонбони по домашна рецепта, всеки от които с различен дизайн и по-апетитно изглеждащ от останалите.
„Нямаме избор“ и си взимаме един и … О, Боже! … #шаомра … Божествен е! … #OMIRAM … Мислим си ние, докато рецепторите в устата ни и мястото, интерпретиращо сигналите в мозъка ни, крещят от наслада.
Последните микрони шоколадово блаженство се свличат надолу по гърлото ни, в устата ни все още усещаме неописуемото удоволствие, а на лицето ни стои размазаноблага усмивчица, когато изведнъж в главата ни протяжен вой надава аларма:
„Какво направи пУ дяволите!“
Опааа …
С алармата започва да се надига чувство на вина:
„Това беше сладко!“
Д3йб@!
Вина. Чувстваме се зле. Вина. Самообвинение. Самобичуване. Себе-неуважение. „Как може да си толкова слабохарактерна?“ …
… и така и така неяденето на сладко отиде „у ряката“ с този бонбон, вече цялото неядене на сладко няма смисъл и ..
… дай да се смажем от сладко!
Втори. Трети. Пети. Петнайсти бонбон. Шоколадов мус. Ванилов крем. Еклери. Гофрети с крем брюле….
И в крайна сметка сме изяли доста повече захар, отколкото ако ни се ядеше и просто бяхме задоволили желанието си за сладко.
Честито!
Подобно нещо се случва най-редовно при почти всеки, който е решил да забрани дадена част от храненето си:
„От утре спирам МакДоналдс“
„Спирам въглехидратите!“
„Спирам да слушам Милко Калайджиев“
(Това последното не се вписва особено в рамките на тази статия, но заслужава не по-малко внимание и уважение!)
При подобни обещания и закани към себе си, много често наблюдавано следствие е именно това, което описахме по-горе – в един момент излизаме от границите, които сами сме си поставили и … всичко си еб@в@ мамата!
Въпрос: „Какво да правя?“
„Разбий си телефона!“
Обзалагам се, че поне 99% от четящите този текст имат или поне някога са имали мобилен телефон. Обзалагам се и че поне 99% от тях са го изпускали поне веднъж в живота си … не фатално!
Как реагирахте, когато това се случи? Почти вероятно се стреснахте? Още по-вероятно се притеснихте да не се е повредил нещо! Може да изгубите информация! Вероятно ще изгубите пари, ако е повреден и трябва да се поправя или да си купувате нов …
И изведнъж си спомняте – изпускали сте си телефона и преди, а преди две седмици се заклехте, че това повече никога няма да се случи! Повече няма да си изпускате телефона! В никакъв случай!
Но ето, че това се случва отново и се случва сега. Телефонът ви е леко одраскан, но му няма нищо – работи си нормално, няма повреди … но вие си обещахте, че никога повече няма да го изпускате!?!
Няма какво да му мислите повече – вдигнете го с две ръце над главата и с бързо навеждащо движение го засилете с длани към земята:
(ПРААААААСССССС!)
Парчета стъкло отскачат във всички посоки, а телефонът само метър нагоре и леко встрани. Достатъчно разбит ли е? Още не?
Повторете упражнението и този път дайте всичко от себе си!
(ПРАААААААААААААААААААААСССССССССССССС!!!!!)
О, да! Това беше яко! Още ли не е достатъчно разбит? Потретете! Почетвъртете! Като цяло продължавайте, докато не му е**те мамата окончателно. В процеса наблюдавайте как при всяка негова среща със земята наоколо се разхвърчават парченца стъкло и пластмаса. Проследете пътя и траекторията на всяко едно от тях, доколкото ви е възможно.
Насладете се на процеса максимално!
Телефонът ви е на парчета – честито!
Да се замисли, преди да реши да пада следващия път! Гадът му с гад!
Разбрахте ли ме?
Следващия път, когато започнете даден хранителен режим и в един момент стъпите извън границите му – попипайте се за телефона – почти сигурно ще е във вас или поне някъде около вас.
И преценете – искате ли да си разбиете телефона?
Два съвета за здрави телефони:
- Ако сте решили да минавате на даден хранителен режим – никога не казвайте „никога“, „завинаги“ и „повече няма“. Вместо това си дайте срок – една седмица, две седмица – максимум месец като начало. Дори Бен Джонсън като бебе е пълзял.
- Винаги си оставяйте едни 5-10% толеранс, колкото и стриктен режим да решите да правите. Практиката е показала, че режимите с 90%, че и с 80% спазване дават по-добри резултати и дългосрочно и цялостно от тези, които се опитваме ограничим нещо на 100%
Ако все пак не успеете да се вместите и в тези два съвета – помислете – бихте ли искали да си разбиете телефона до смърт, ако просто сте го изпуснали и се е одраскал?
Успех!
Прочети още:
Имате ли (не)адекватни цели и склонни ли сте към промяна?
Оставете пълните хора на мира!
- Кои витамини и минерали помагат при COVID-19, настинка и грип? - March 19, 2020
- [KnowHOW Share] – Обучение за Обучители! - July 25, 2018
- Менторска програма: [Възстановителен треньор] - July 19, 2018