Bullshit I Hear: “Тичането е по-безопасно от тежестите!”

Нека не се залъгваме – въпреки че и факторът “шанс” играе, повечето контузии се случават предимно заради следните три причини:

• незнание
• тъпотия
• незнание + тъпотия

Аз лично не познавам нито един човек, който да се е контузил, без да покрие успешно поне една от изброените точки. Ако решите да потърсите в научната литература по въпроса, няма да намерите нищо за тъпотия и незнание, но в препоръките за превенция на контузиите ще срещнете, че трябва да се наблегне на “changes of behaviour and health education” – т.е. “по-малко тъпотии” и “повече акъл”, но казано с по-приятни за научната аудитория думи 😀

Към незнанието можем да сложим

• непознаването на собственото ни тяло
• непознаване и техническо неумение да извършим даденото физическо действие оптимално
• непознаване на спортната методика
• непознаване на биомеханика
• непознаване на подходите за възстановяне
• и т.н.

Към тъпотията можем да сложим:

• несъобразяване със сигналите, които собственото ни тяло ни дава
• несъобразяване с моментните ни възможности и способности
• несъобразяване с обстоятелствата
• и т.н.

Това са все подходящи фактори да се прецакаме, независимо какъв спорт или физическо натоварване практикуваме 🙂

➨ И понеже вероятно има хора, които са се почувствали засегнати от заглавието и в момента четат, за да намерят за какво да разкритикуват статията и особено господин автора 😀 … мили хора, уважавам всички видове спорт и физически натоварвания, уважавам всеки, който влага усилия и мисъл, уважавам всеки, който постига един или друг резултат.

Дори да ви се струва, че целта на статията е да се сравнят два спорта и да се покаже, че нещо е по-добро от друго, идеята е съвсем друга.

Идеята е да покаже, че понякога взимаме прибързани решения. Понякога си мислим, че сме готови за нещо, а не сме. Понякога си мислим, че нещо ни е ясно, а впоследствие се оказва, че това далеч не е така.

Това са все слабости, характерни за всеки човек – независимо дали автор или читател на тези редове.

Какво мисля за бягането?

За бягането мисля следното:

• всеки трябва да може да тича с прилична техника – т.е. техника, с която не се чупи и която не му носи дискомфорт
• всеки трябва да има базова издръжливост (не мога да дам по-точно определение), защото издръжливостта е един от факторите за дълголетие
• смятам, че е хубаво човек да спортува това, което го кефи – ако е бягане – да го практикува с кеф 🙂
• смятам, че ако човек има болежки и рецидивиращи контузии от бягане, е важно да потърси причината и да се съобразява повече с тялото си

Какво мислят хората за бягането?

Направих едно малко проучване като целта ми бяха хора, които имат никакъв или минимален опит с бягане и тренировки с тежести. Цялото проучване можете да прочетете [тук]

От проучването стана ясно, че по-голяма част от участниците смятат, че бягането с умерено темпо е много по-ефективно за сваляне на мазнини от тренировките с тежести:

Броят на хората от същата тази група, които смятат, че е по-вероятно да се контузим с тежести, е около 5 пъти по-голям от броя на тези, които смятат, че е по-вероятно да се контузим от тичане.

Т.е. ето така:

Същите тези хора смятат, че тренировките с тежести изискват осезаемо повече технически познания, умения и подготовка в сравнение с бягането. [графика]

И като добавим към всичко изброено факта, че за да тренираш във фитнес, трябва да си купуваш карта и да харчиш пари, а за да тичаш е нужно просто да обуеш едни спортни обувки и да се метнеш до парка или до стадиона …

… и изведнъж ни става ясно, че един обикновен човек, който не е много по-различен от хората в нашето проучване, е доста по-вероятно да се емне да тича, ако в един момент сметне, че иска и има нужда да свали някой сантиметър от обиколката на корема.

Възможно ли е тичането да е опасно, а тежестите – не?

Подобна мисъл е малко вероятно да мине през главата на средностатистическия човек, понеже всеки е чувал, че еди-кой-си “тича за здраве” или че еди-кой-си-лекар препоръчва “тичане за здраве”.

Как може нещо, което хората практикуват за здраве, да е опасно? Как може здравето да е опасно? Подобна мисъл води до когнитивен дисонанс.

От друга страна всеки знае, че тежестите съвсем явно са … тежки. Всеки е чувал за някой, който си е докарал страшни проблеми от вдигане на “много тежко”

Предвид и резултатите от графиките по-горе – на повечето хора подобна мисъл е малко вероятно да им хрумне.

Какво казва научната литература по въпроса?

В научните журнали не прелива от информация по точно тези въпроси, но това, което открих, се оказа доста интересно.

Когато се изследва колко често се наблюдават контузии в дадена популация, се проследява дадена група хора за определен период от време, документира се колко часа седмично, месечно и т.н. тренира всеки от членовето на наблюдаваната група и колко контузии е имал за даден период от време.

Като за контузия се брои всичко, което се случи на тялото ти вследствие от тренировка и причини едно или повече от следните:

• да пропуснеш тренировка/и
• да промениш тренировката си, за да заобиколиш болката
• да ти се наложи да отидеш на лекар
• да ти се наложи да те хоспитализират
• да ти се наложи да пропуснеш работа

В крайна сметка след всичките калкулации излиза едно число, да кажем ‘х’, което представлява броя контузии за 1000 тренировъчни часа, това отразява колко често срещани са контузиите в дадената група.

Д-р van Mechelen разглежда няколко групи бегачи (професионалисти и аматьори) и изследванията показват, че броят контузии за изследваните групи варира между 2,5 дo 12,2 за 1000 тренировъчни часа. (1)

Luiz Carlos Hespаnhol Junior и екипът му изследват 200 непрофесионални бегачи и установяват, че при тях се наблюдават 10 контузии за всеки 1000 часа тичане. (2)

Как стои въпросът с тренировките с тежести и друго съпротивление?

Първо, “тренировки с тежести” е твърде широко понятие. Второ, разглеждаме честотата на контузии при непрофесионалисти и по-скоро при хора с по-малко опит. Трето, повечето хора най-често искат “да свалят”, “да се стегнат”, а мъжете по-конкретно “да се оформят” и да орелефят”. И понеже повечето хора, влезли във фитнес залата най-често започват да тренират не трибой, strongman или олимпийски щанги, а по-скоро по бодибилдинг методи за начинаещи, ще разгледаме колко често се контузват любителите, трениращи, да го наречем “бодибилдинг”. В разговорния български език по-често се среща просто като “фитнес”.

Д-р Eberhardt и колеги изследват група от 250 поляци, непрофесионалисти, любители на бодибилдинга. Това, което откриват е, че честотата на контузии при въпросните е едва 1 на 1000 часа тренировки. (3)

За сравнение, при професионалните бодибилдъри се наблюдават едва 0,24 контузии на 1000 часа, но те не ни интересуват, понеже материалът е насочен към трениращите или бъдещите трениращи непрофесионалисти, които в сегашния момент все още нямат особена идея от материята.

Визуално резултатите от изследванията изглеждат така:

Какво означава това?

Разгледайте мнението на интервюираните хора от Фиг 2. за това, кое според тях е по-опасно и след това прегледайте отново резултатите от изследванията по въпроса, които успях да открия във Фиг. 3.

За мен лично това означава, че много от по-незапознатите подценяват рисковете, които може да носи тичането. Тежестите – очевидно от всичко цитирано до момента – никой не ги подценява.

Въпрос: “Означа ли това, че трябва да спра да тичам?”

Отговор: “Не, не означава това!”

Въпрос: “Означава ли това, че трябва да сменя тичането с тренировки с тежести?”

Отговор: “Не! И това не означава!”

Означава единствено, че ако нямате опит, а имате желание да бягате, е СИЛНО препоръчително да се образовате (техника, възстановяване, методика и т.н.) и да сведете до минимум простотиите (съобразяване със сигналите и моментните възможности на тялото и т.н.)!

➨ Имам приятели, които тичат редовно по най-различни мершрути, работили са по техниката си, разтягат си, правят си самомасаж, почиват и възстановяват добре, не правят ексремни за своите умения неща прекалено често и са си здрави.

➨ Имам и такива, които пропускат част от изброените неща, редовно се натоварват над това, което е оптимално за момента за тях и периодично нещо ги боли, нещо ги опъва …

Въпрос:  “Само тези изследвания ли намери?”

Отговор: “Намерих и такива за професионални атлети, но в случая разглеждаме въпроса в контекста на хората с малък или никакъв опит. Намерих и такива за триатлонци, но при тях имаме и плуване и колоездене, и е по-трудно да отделим кои контузии на какво се дължат. Използвал съм цитираните по-горе изследвания, понеже бяха в подходящ за сравнение формат. Ще ми бъде интересно да прочета, ако някой подготви нещо още по-подробно по темата.”

Въпрос: “Защо не си включил олимпийските щанги, силовия трибой и стронгмен статистиките?”

Отговор: “Защото разглеждам въпроса в контекста на хората с малък или никакъв опит, а масата от тях “ходят на фитнес” и доста малка част се занимава с изброените силови спортове (поне все още).

Аргументи и контрааргументи

Колкото и пъти да го пиша, вярвам, че все ще се намери някой, който да открие (единствено в собствената си главата) атака срещу тичането. Ако има някаква атака, тя е срещу невежеството, неинформираността и правенето на тъпотии.

Ако тази публикация накара поне един човек да обърне внимание на начина, по който тича, както и на това, че да тичаш въпреки хронична болка в мирно време не те прави герой, а контузен – пак ще съм доволен.

И въпреки това, доста възможно е да има аргументи от рода на:

Аргумент: “На мен нищо ми няма, значи няма опасност!”

Отговор: “От частното не може да се вадят изводи за общото!”

Аргумент: “Според моите наблюдения … “

Отговор: “Направи проучване в групата хора, върху която имаш наблюдения, документирай резултатите, анализирай ги и ги публикувай – ще ми бъде интересно да ги прочета! 🙂 Тогава ще имаме конкретни данни, които да коментираме.

Аргумент: “Еди-кой-си шампион има крива техника, ама пак си тича и пак е шампион!”

Отговор: Има неща, които можем да вземем за пример от шампионите, има и такива, които не можем, защото са специфични за тяхното тяло. Ако група обикновени хора се опитат да дърпат тяга като някои шампиони по силов трибой – няма да им се случат хубави неща. Защо? Защото са обикновени хора, с различни тели, недостатъчно опит и т.н. За тях е нужен друг подход – т.е. друг акъл.

Аргумент: “От тренировките с тежести също може да се контузи човек!”

Отговор: “Спор няма! С плуване в язовир и открито море можеш да се удавиш – така е! Това не променя факта, че тичнето също може да бъде травматично. Осбено при наличието на изброениете в началото – незнание и тъпотия!”

Ето и моята хипотеза по въпроса Защо хората се контузват от тичането?

Лично аз смятам, че хората се контузват при тичане най-вече, защото подценяват наличието на риск. Всеки спорт и всяко натоварване изискват техника и акъл. Сравнително малко хора подценяват упражненията с тежести. Очевидно доста повече хора подценяват потенциалните рискове при тичането и … shit happens!

Заключение

Независимо какво обичате да практикувате – образовайте се, действайте внимателно и ако правите тъпотии, поне гледайте да не са прекалено често 🙂

Ако практикувате за удоволствие – практикувайте така, че да ви носи удоволствие, а не болка. Понеже ако ви носи болка, а вие продължавате – то явно практикувате не за удоволствие, а за мазохизъм.

Но в крайна сметка – кой каквото го радва.

Успех!

Източници:

[1] van Mechelen et al, Running injuries. A review of the epidemiological literature., Sports Medicine, 1992

[2]Hespanhol Junior  et al, Previous injuries and some training characteristics predict running-related injuries in recreational runners: a prospective cohort study., Journal of Phisiotherapy, 2013

[3] Eberhardt et al, Frequency of injuries in recreational bodybuilding, Physical Education and Sport, 2007

[4] Siewe et al, Injuries and overuse syndromes in competitive and elite bodybuilding. , Int J Sports Med., 2014

Прочети още:

Искате по-дълъг живот? Качете сила, мускули и издръжливост!

Bullshit I Hear: “Аз имам бавен/бърз метаболизъм!”

Bullshit I Hear: “Имам целулит!”

 

 

Коментари