handsПреди време написах статията “Искате ли да ви оправим?”, в която разгледах типа хора, които искат някой друг да реши проблеми, в чието развитие сами са инвестирали много време – често години – и много енергия посредством своето действие и бездействие.

Нека бъдем честни

150кг не се става от днес за утре. Дори цяла една година не е достатъчна на човек, който стартира от 70-80кг. Искат се доста повече години, доста повече действие в една посока (ядене, джънк, стрес, алкохол и т.н.) и бездействия в друга (движение, сън, спорт, качествена храна).

Кръстът не започва да ни боли от вчера за днес. Делът на спортните контузии е миниатюрен на фона на всички хора, които ги боли кръстът. Повечето хора дори не ги боли от месец-два-три. В началото е било скованост, след това лек дискомфорт, след това не толкова лек, стигнало е до момента с леката болка, която след време е нарастнала, след още време е нарастнала още и чак когато е станала постоянна и нетърпима, човекът решава, че трябва да направи нещо, понеже вече оказва негативно влияние на абсолютно всичко в живота му.

Когато отидем при специалист и му кажем:

“Оставям се в твоите ръце – ще правя каквото кажеш, само искам да сваля … / да спре да ме боли .. “

Ние всъщност казваме:

  • Прехвърлям ти 100% отговорност!
  • Всичко зависи предимно от теб, аз само ще помагам!
  • Искам ти да решиш проблем, който аз съм си докарал!
  • До момента не съм се напънал да обърна внимание на причините, докарали ме до тук, не смятам да се напъвам да обръщам внимание баш сега – това е твоя работа!

Твърди се, че г-н Айнщайн е казал следното:

“Лудост е да правиш едно и също и да очакваш различни резултати!”

В контекста на здравето, кондицията, болежките и килограмите – в основата на почти всеки проблем, който ни идва на главата, стои фактът, че не обръщаме достатъчно, а често и почти никакво внимание на тялото си и неговите нужди.

Когато искаме да се “оставим в ръцете на специалист”, в действителност искаме да продължим да не обръщаме внимание, но да плащаме на човек, който да обръща.

Т.е. запазваме статуквото и прехвърляме собствената отговорност за собственото здраве върху друг човек.

Когато бях млад и неопитен, смятах, че мога да помогна на такива хора. След много провали и разочарование установих, че подобен човек иска промяна, но не иска да се промени.

Мога да задълбая в различни начини и механизми, по които тези хора в крайна сметка винаги се провалят, но причината и следствието остават винаги едни и същи.

  • Причината е начина на мислене и отношението към себе си
  • Следствието е провал в опита за промяна на статуквото

Има ли шанс?

Като цяло с хора с подобен начин на мислене отказваме да работим или ако толкова много държат, се уговаряме за определен период от време (между един и три месеца макс) при стриктно оформени условия и техни задължения. Ако в този период настъпи промяна в начина им на мислене – продължаваме да работим. Ако ли не – всеки продължава по свой собствен път. Все пак сме доста далеч от уменията на Господ, а и доколкото съм чувал – дори Той не се кефи на подобен начин на мислене.

И все пак … има шанс.

Има хора, които успяват да прогледнат и успяват да видят как сами се блокират и се саботират. Не са много, но ги има. Това са хората, които след дълги години безрезултатна борба, в един момент успяват да постигнат забележима и устойчива промяна в рамките само на няколко месеца.

Как е възможно това?

Възможно е като преобразуваме начина си на мислене по следния начин:

  • Прехвърлям ти 100% отговорност! Осъзнавам, че моето състояние е 100% моя отговорност!
  • Всичко зависи предимно от теб, аз само ще помагам! – Всичко зависи от мен, ти само ми помагаш!
  • Искам ти да решиш проблем, който аз съм си докарал! – Искам да реша проблема, който сам си докарах!
  • До момента не съм се напънал да обърна внимание на причините, докарали ме до тук, не смятам да се напъвам да обръщам внимание баш сега – това е твоя работа! До момента не съм се напънал да обърна внимание на причините, докарали ме до тук, но смятам да започна да им обръщам и да се напъна да се променя – това е моя отговорност!

Пътят не е лесен, но е единственият, който ни води към по-добро здраве, кондиция, повече енергия и свободен от болежки живот!

Успех!

Прочети още:

Как да мислим НЕправилно!

Какво е общото между постигналите дългосрочни резултати?

Имате ли (не)адекватни цели и склонни ли сте към промяна?

Запишете се в нашата мейл листа:


 

Лазар Радков
Следвай ме
Рецепта за провал: “Оставям се в твоите ръце”

Коментари

3 thoughts on “Рецепта за провал: “Оставям се в твоите ръце”

Comments are closed.