heart-650

Замисляли ли сте се някога какъв би бил светът, ако имахме повече любов към себе си? Какво бихме могли да направим тогава и какво правим в моментите, в които не се харесваме, не се обичаме или дори се мразим? А защо да не обичаме себе си? Какво ни пречи? Защо трябва да се гледаме постоянно с прекомерно критично око и да потискаме онова малко, а всъщност неизмеримо в големината си нещо, което би ни повдигнало и би ни довело до желаната цел? Било то по отношение на тялото, душата, работата, живота, всичко. Вероятно има и много хора, които ще кажат: „Ама как, аз си обичам себе си, харесвам си се.” Обаче дори и тези самоуверените попадат понякога в капана на другата крайност.

Ето ви нещо, което може да направите веднага, за да провокирате предозирания вътрешен критик:

  • напишете си на едно листче поне 10 неща, които си харесвате!

Обаче Внимание – нека тези неща да не са свързани с начина, по който изглеждате. Я , да ви видя сега. И без да се замисляте, ей. Просто сядате, взимате листчето и химикалката и пишете. И после си носите това листче с вас и си го поглеждате всеки път, когато онзи – предозиралият, критикът се опита да ви тласне към негативното и към не обичащото. Пробвайте го, изпитано е и работи.

Това е малък трик за по-лесно постигане на желанията, който ако прилагате редовно, ще ви отведе най-малкото доста по-близо до целта, отколкото ако подхождате с отрицание и прекомерни нападки към себе си.

Малко личен опит

Когато започнах да се обичам повече и да се потупвам по рамото, успях да направя много повече от нещата, които съм искала да направя и те се случваха и продължават да се случват по възможно най-добрия и правилен начин и някак с лекота. Веднага давам и пример.

Преди време страшно много исках да съм водеща на едно туристическо предаване. Пожелах си го и хоп – конкурс за водещи обаче хоп в същия момент на Вяра ѝ падна самочувствието, започнах да намирам множество недостатъци за как няма да ме изберат, как не изглеждам достатъчно добре за пред камера, как не си харесвам гласа на запис, как се изчервявам, ако нещо се притесня – абе, цял списък от неща, заради които няма да ме изберат. Тогава един много близък приятел се появи точно с този трик, за които ви споменах по-горе и буквално за една седмица преди конкурса с помощта на увеличена доза обич към себе си, лично надъхване, позитивно зареждане, силна храна, някоя и друга тренировка, забавление, приятели, танци и такива разни неща за душата бях първата избрана да води следващото предаване и месец по-късно заминах на снимки в Италия. Сигурна съм, че ако не бях се взела в ръце, може би нямаше и да се явя на кастинга. Та, казвам ви , че работи – информация от първа ръка.

Защото когато мислите ни са позитивни и когато говорим с любов за себе си подсъзнателно ние ги материализираме в ежедневните ни случвания и само малко усилие е необходимо , за да ги променим в тази посока и това да ни помогне да бъдем по-силни, по-гъвкави, по-здрави, по-успели, повече от всичко, което решим.

Взаимоотношенията ни с вътрешното ни Аз са мощна сила, която ако се научим да използваме, ще стигнем до там, до където искаме да стигнем. Защото всеки от нас е способен на велики неща – не че трябва да измисляте електричеството или автомобилният двигател. Сам по себе си всеки от нас е велик и уникален, само да намери тази вътрешна сила и да се научи да я използва и прилага, бихте могли да създавате  красиви и изключителни творения – било то по отношение на това как изглеждате, на това как се чувствате или на нещо материално, което да вдъхновява и други хора. Стига това нещо да не е в противоречие със здравето ви и да не нарушава вътрешната ви хармония, защото понякога се захласваме и в моженето си, а това води отново към негативната посока. Мислете го, бъдете разумни, поставяйте си постижими цели ,обичайте се и постигайте, не е трудно, защото то е вътре във вас!

Успех!

free_650

Вяра Василева
Обичай се и постигай!

Коментари