speed

Събуждам се и бързам, правя си закуска и бързам, пия си сутешния чай и бързам, тръгвам за залата и бързам, тренирам и бързам, обядвам и бързам, вечерям и бързам… не спирам да бързам… чудя се, дали и в съня си бързам, но по спомени ми се струва, че там всичко е доста по-забавено и доста по-плавно случващо се.

Защо бързаме, всеки ден, всеки час, всеки миг, за къде? Има ли смисъл, какво гоним, до къде искаме да стигнем? Защо не можем да поспрем за миг, да се понасладим на пътя и нека бъде мааааалко по-бавно?

Ей такива въпроси ме вълнуват тези дни, та реших да си ги запиша, за да си напомням в следващия момент, в който пак забързам много.

Последният път, когато бързах толкова на края на деня не знаех къде се намирам, какво съм свършила, свършила ли съм го изобщо, а май пропуснах най-важното. От тогава започнах да се уча на бавно бързане, нещата се случват така или иначе, независимо от това с каква скорост ще направим дадено нещо. Въпрос на време е и да, времето е безценно и да трябва да го пестим и да го управляваме качествено, то е най-скъпият ни ресурс. За това се уча, всеки ден, как да не бързам. Как да не бързам да постигна резултата, който толкова искам да видя върху тялото си.

Скъсвам си дупето от тренировки, тежки тренировки, защото бързам да постигна веднага. Искам веднага да видя резултата – плочките, дупето, гърба, искам ги такива, изчистени, стегнати и ги искам веднага. Е да де, ама не точно.. И резултатът не идва или поне не е дошъл в пълния си блясък. Но мисълта – „Добре де, нали правя всичко, защо още не става“ не ми дава мира. А то е съвсем простичко – защото не става с бързане, става с търпение, желание, мотивация, спокойствие, забавление по пътя към постигането.

Ето и моите няколко стъпки за справяне с неистовото желание за бързане в постигането на резултати:

Стъпка 1

По-ранно лягане и по-ранно ставане. Опитвам се да си лягам по-рано вечер, ако е преди 11, чудесно. Пия си магнезия и хоп в леглото, така сутрин мога да стана по-рано и да съм си взела 7-те часа наспиване.

Стъпка 2

Предваритено планиране. Не бързам! Каквото и да правя се старая да мисля и предваритено да планирам времето си, доколкото е възможно. Още от сутринта, когато си пия небързащия чай, защото съм станала по-рано, си съставям план какво трябва да свърша днес, само днес, не две седмици напред. Този кратък срок ми позволява да се концентрирам върху днешния ден и да не бързам за утре-то, което така или иначе е неясно.

Стъпка 3

Дишане – правилно дишане. Само да усетя, че започвам да забързвам, спирам се за минута и дишам дълбоко, с диафрагмата, ако има къде да си полегна по корем дишам крокодилско за 1 минута. След това светът се променя, леко се забавя 🙂

Стъпка 4

Гледам реално на нещата. Мечтите се случват бавно понякога. Резултатите идват за доста повече от една седмица отдаденост на тренировки, хранене, сън, възстановяване. Също както къщата се гради тухла по тухла, така и мечтаното тяло изисква ден по ден търпение и бавно подреждане на всяко мускулче, което е било неизползвано досега и бавно и балансирано хранене, преценено с нуждите на тялото, а не на мозъка.

И в един момент нещата просто се случват и разбираме колко по-добре е да се наслаждаваме на процеса по пътя му, без да бързаме той да приключи сега и веднага. И в мига, в който осъзнаем, че да бързаме бавно е решението и ключът към това да постигнем, сякаш всички пътища ни се струват не така дълги и не така трънливи. Те просто са си там и ние трябва да ги преминем и скоростта не е от толкова голямо значение, защото, когато го желаем, нещото, вярваме в него и действаме разумно в неговата посока, то то ще ни се случи.

Прочети още:

Как да правя: Планк?

Вяра Василева
Latest posts by Вяра Василева (see all)
Бързайте бавно – резултатите ще дойдат!

Коментари