katrin

Лазар: С Катрин се запознахме през една студена зимна утрин – някъде през далечната 2005-та – в нощния автобус на път към едно от летищата в Берлин – май беше Schönefeld.

Преди няколко месеца ме помоли да ѝ стана Online треньор. Обясних ѝ, че такива неща не правим и ѝ предложих да се включи в едно от нашите Предизвикателства.

Ето какво ни напиа Катрин два месеца след началото на първото си Предизвикателство:

>>>>>

Здравей мила Вяра и бат Лачо, от няколко дни вечер все мисля какво да пиша, как и как да го съкратя, защото мисля,че имам МНОГОО да изпиша, ама няма кой да чете мойте романи.

Едно знам – видях една от снимките в сайта на Ева и реших, че щом тя е могла – и аз мога. Малко на другите им се струваше нереални снимките, защото не били на един и същи човек, аз обаче вярвах, че Лачо няма да сложи всичко само за “реклама”.

В началото всичко бяше – абсолютна промяна – продадохме колата-качихме се на колела или минахме на превозни средства- т.е. Много ходене или въртене! Спазвах много стриктно хранителния си режим и за човек, който преди не обичаше риба, аз намирах четири пъти на ден нещо интересно в рибните си ястия ! Тренировките се стараех да изпълнявам много чисто, защото имам по-изправен S на гръбнака, имам сколиоза и приближени междупрешленни пространства.

Казваха ми лекарите – НИКОГА ДА НЕ ВДИГАМ НАД 10КГ.  И аз с целия си акъл…патешки, ги слушах години!!!. А все пак образован човек съм, правила съм рехабилитационни уреди за игра и играчки за деца с увреждания, поизчетох доста за всякакви опорно-двигателни болести при децата, които, СЛАВА НА БОГА, НЯМАМ, но имах доста проблеми при израстването и болки от бързия ми растеж на костите. Майка ми е на количка с подобно на муслулна дистрофия заболяване и е изчела доста книги за хранене и движение и живот, аз също след раждането смених хранителния си начин на живот … ама на  за собственото си тяло не намирах време…..

И с кой акъл, кой – БЕЗ ТАКЪВ – след раждането – депресия, боледувания. Освен малкия с нормалните вирусни, че и аз – синузити и и разни други, не можех да си нося детето от болки. Бях на санаториум – лечение, движение и после пак обратно. Тинитус, неспане, стрес в работата, почна всичко да върви назад и гръбнака да ме боли от врата та до опашката. Писах на Лазар един ден гледайки отново сайта ви, дали се наеме да е на мен и Наско (мъжа ми) треньор, Той каза, защо не пробваш първо едно Предизвикателство.

Гледах, четох и казах – АЗ ЩЕ ПРОБВАМ! Наско каза – по-нататък. Аз обаче помолих всички да поемат и детето, за да мога да ходя редовно на фитнеса. Записах фитнеса в съседния квартал и се почна. Доста мускулна треска, едвам ходех и качвах стълби, АМА ГИ КАЧВАХ, АКО ДА Е СЪС СКОРОСТТА НА РАЗЯРЕН ГРАДИНСКИ ОХЛЮФ. Взех си добавките, почнах по предписаните дози, ама моят организъм, каза ААААА НЕ – не става някоя от добавките не ми понесе. Беше голяма мъка, но открих и смених причинителите и си натамъних дозите за себе си.

Мина първото предузвикателство и мен спря да ме боли кръстът и гръбнакът и почнах да имам резултатаи. Наско все казва -трябва още. Айде, Лазар и Вяра казаха – следващо искаш ли? ДААА. Нямаше как ежедневно да тренирам, ама бях през ден, за да мога малко и да поспя. Значи във всички тези дни аз се чувствах винаги обкръжена от готини хора, ежедневно подкрепяна от Вяра и нейните уникално добри надъхващи и каращи ме да науча и уча още новости. Много ми беше криво във фитнеса понякога – там всички са сериозни … с готини тела много от тях … важни … ама аз казах, че ще ходя за себе си, ако ще к’ото ще да е.

Почнах с някакви миинимални тежести и по мъничко увеличавах, четях и четях, гледах филмчета. Пусках мои клипчета и се радвах на съветите как да изпълнявам съответните упражнения. Детето виждах по-рядко, но аз започнах да съм по-добре. Светът около мен започна да става по-хубав. Последното предизвикателство, което поприключих по-рано, имахме толкова натоварен месец … замествах, детето в нова градина, мъжът ми затваряше нашия семеен магазин, бабата ходеше на немски и аз нямаше как да стигна до залата, но получих домашните упражнения и бях ЩАСТЛИВА ДО УШИ.

ПРОДЪЛЖИХ С Темпо ,че да мога и малко да спя и на 25.07, два дни след рождения ми ден, аз видях собствения си подарък. Направо бях безмълвна,Наско беше щастлив, ама и двамата се спогледхме – трябваха нови дрехи! Хммм, ей тоя разход с УСМИВКА НА УСТА И НАЙ-НАКРАЯ ГОРДОСТ И ОТ СЕБЕ СИ ГО ПОСРЕЩНАХ!

БЛАГОДАРЯ ВЯРА СЪРДЕЧНО НА ТВОЯТА ПОДКРЕПА, БЛАГОДАРЯ ЛАЗАРЕ, ЧЕ се познаваме. И предиии толкова много години след като исках да спя в самолета ти не ме остави,разказвайки ми какво ли не и така срещнах един много интересен и изллючително положителен човек,който поне се надявам да си спомня Малкия Принц в Хамбург … 🙂

Прекрасни сте!

Днес в рейса за морето записах програмата ви! Искам вече да съм все по-щастлива и здрава! Хотела ни има и уреди за тренинг, така че чакам указания. Ако не веднага, взела съм си старите планчета и отчетната ми тетрадка и ръкавичките за тежести и мисля МНОГОО ДА СЕ РАЗХОЖДАМЕ И ДВИЖИМ! ОБИЧАМ ВИ, БЛАГОДАРЯ ВИ И…пак не успях да напиша всичко накратко:) ….

Катеринчо

П.П. Пускам и снимките и няма проблем – публикувайте смело. Гордея се със себе си!

<<<<<

Лазар: Няма повече какво да добавя освен – ако искаш да постигнеш това, което е постигнала Катрин – запиши се за следващото Предизвикателство! Следващото започва на 3.Септември 2018г. Купи своя билет от този линк:

wood_depth3_moni

free_650

 

Лазар Радков
Следвай ме
Катрин: “Приятелите ми не вярваха, че снимките са реални!”

Коментари