„Кажи ми сега какво да ям, за да отслабна!”

Всеки път, като чуя тази реплика, произнесена от човек, когото бегло познавам или от прЕятел, когото никога не съм виждала на живо или на Фейсбук статус в зала, независимо дали е за танци или фитнес, се изпълвам със смесени чувства. От една страна се радвам, че хората показват загриженост към себе си и търсят съвет. От друга ми става кофти като се сетя как би могъл да ги манипулира човек, който им даде еднозначен, категоричен и изпълнен със самоувереност отговор на въпроса. Да не говорим, че ако питат двама прЕятели, всеки ще им даде различен отговор със същата самоувереност, с която би казал, че 2+2 е 4.

Единият ще е чел изследване, според което кафето е вредно, а другият – статия за ползите от антиоксидантите в „черното злато“, която започва с „учени откриха, че…“. Единият ще е свалил килограми с хранене основно с хляб, картофи, и ориз, а другият с омлет за закуска, пържоли за обяд и кИфтета за вечеря. Е, първият може да е имал препоръки от лекар за подобен режим поради проблеми със стомаха, а вторият да е свалил не от пържолките и кИфтетата, а от танците по 5 часа на ден 5 пъти в седмицата… но кой ли ще се сети да пита 🙂

И ко стана? Мазало 😀

Храненето е като всяко нещо от вселената – относително. И това не е закъсняла първоаприлска шега, а самата истина.

Ама чакай малко … как така?

За радост на едни и мъка на други, това, което нутриционистите (ех, каква хубава българска дума 😀 ) са установили, са твърдения и хипотези на база проведените до момента изследвания и научни открития. Като казах научни открития, трябва да споменем, че науката за храненето е много млада. Ако направим паралел с химията например, в средата на 19 век, когато нутриционистите тепърва осъзнават, че тялото окислява мазнини и въглехидрати, за да произведе енергия, химиците вече доказват съществуването на протоните, електроните, атомната маса и дори рентгеновите лъчи. Найс, а?

Напоследък под път и над път в медиите се цитират научни изследвания. Чудесно! Но както журналисти, така и читатели забравят или не знаят, че изследванията често са провеждани при изолиране на множество фактори и при контролирани условия. А човешкият организъм е достатъчно сложна, чувствителна и не на последно място своенравна система, която е в състояние да реагира когато и както си поиска. А в много изследвания, ако 50% от участниците качват килограми при стрес, а другите 50% свалят, средно аритметично стресът не им влияе … Пък дали някои тушират напрежението с преяждане, можем да разберем само с кристална топка в ръка. Евентуално 🙂

Освен това, участниците в провежданите изследвания в повечето случаи са пренебрежително малко на фона на милиардите жители на планетата, и сред тях преобладават спортисти, студенти, хора с тегло под или над нормата, и хора със сърдечни заболявания. А ние, клетите обикновени човеци, оставаме неизследвани, освен ако не се изследваме сами…

Да се изследваме сами?

Да. Но не с игли, епруветки или хипер хай-тек биотехнологии, а с наблюдение и усещане за самите себе си. Казват, че слабите обичат реда, а силните владеят хаоса. Именно онези, които овладяват хаоса на храненето, като не остават слепи и глухи за нуждите и реакциите на собственото си тяло, са силните, енергичните и самоуверените. Рецептата за правилното хранене не се крие в научните статии и тънките сметки, а в това да се информираме и да се вслушваме във всичко, което тялото ни се опитва да ни каже. Не тялото на нацепения пич или мацка в залата, а нашето собствено.

free_prog_book_wood

Стела Пенчева
Митове и легенди за храненето

Коментари