Предговор на Лазар: Факт е, че не малко хора постигат доста добри резултати с т.нар. Палео хранене. Друг факт е, че повечето аргументи, с които се обосновава въпросното хранене, са пълен bullshit. Кирили Русев ще ви разкаже защо!
Здравейте, пиша ви от настоящето. То е различно от миналото.
Сега не знаем много добре как са се хранили хората преди. Колкото по-преди са живели въпросните хора, толкова по-малко знаем как са се хранили те.
Сега знаем много повече неща за храненето, отколкото са знаели хората преди. Колкото по-преди са живели въпросните хора, толкова по-малко са знаели те за храненето.
Сега живеем много по-качествено и по-продължително, отколкото са живели хората преди. Промените в начина ни на хранене, развитието на хранителните науки и технологии имат пръст, ако не и два, в цялата работа.
Ако намирате за трудно да се съгласите с едно или повече от тези твърдения, съвсем спокойно можете да си ходите. Не ви гоня, просто ви предупреждавам, че фактите, които ще изложа, може да създадат у вас усещането, че си губите настоящето.
Дефинирай ми палео
Макар и дълбоко в себе си палео да е измислена диета, нейните пропоненти намират за необходимо да твърдят, че тя е копие (играта на думи е преднамерена) на начина, по който са се хранили палеолитните хора.
Интерпретациите на режима буйно варират, но намират пресечна точка при храните, навлезли в човешкото меню след неолитната революция (10 000 – 12 000 години назад във времето). На тях консенсусно не се гледа с особено доверие. Сред главните заподозрени попадат зърнените и бобовите култури, захарта, млякото, алкохолът.
Една ли бе, да я опишеш
Ако разгърнете произволна книга, посветена на палео диетата, ще останете с впечатление, че описваният модел на хранене е бил спазван от всички наши предци с никакви или минимални отклонения. Ако се зачетете в малко по-сериозните антропологични текстове обаче, ще научите, че от 1,9 млн. години насам родът Homo се е пръснал из няколко отдалечени помежду си местности в Азия1, всяка от които се е отличавала с различен климат, флора и фауна (т.е. неща за ядене).
С това се опитвам да ви кажа, че още тогава е имало повече от една палео диета, а с напредването на времето хранителното разнообразие е нараствало успоредно с нашето все по-широко разселване по света.
Какво е яла палео баба ти и по колко?
Ако разгърнете произволна книга, посветена на палео… сещате се накъде бия. Но ако го направите, все пак, там ще откриете едни много категорични твърдения за качественото и количественото съдържание на прапрапрапрабабиното ви меню. Някои палео автори стигат до там, че не само предписват определени храни и забраняват други, но дават насоки за конкретни съотношения между мазнини, белтъчини и въглехидрати, изхождайки от идеята, че точно, ама съвсем баш така е било преди.
В науката обаче е другояче. Особено когато се занимаваме антропология, противоречията и неяснотите са част от сделката и едва ли ще настъпи ден, в който ще успеем да сглобим изцяло пъзела на палеолитната трапеза. Приносът на лова, например, е под много сериозен въпрос2, предвид неговата енергоемкост. Относителният дял на растителната храна също е неясен, понеже тя рядко оставя вкаменелости и не може да бъде добре идентифицирана с помощта на изотопни анализи. Не знаем дали откриването на черупки от яйца е сведение за тяхната консумация или e просто археологически „шум“.
Не се опитвам да кажа, че нямаме никаква представа, просто много държа да стане ясно колко мъглива е тази представа.
Култивацията: палео враг, Хомо приятел
Да, току-що прочетохте израза „Хомо приятел“. Подхилквайте се, ако искате – хубавото на статиите е, че писането и четенето им се състоят по различно време и не е необходимо авторът и аудиторията да споделят общо пространство, различно от интернет.
Но да се върнем на култивацията. Тя е едно от нещата, които ни пречат да се храним като предците си и ни помагат да се храним като нормални хора. Благодарение на нея всички храни, във вида, в който ги познаваме и консумираме днес, са своеобразни еволюционни нововъведения. Давам един пример с няколко версии на некултивирано авокадо, но вие сами можете да намерите множество други с помощта на Google Images и подходящата ключова фраза.
На този пищен фон от новости, подбирането на няколко „неолитни“ енергийни източника и натоварването им с вината за всички здравословни беди, „защото ги ядем отскоро“, е несериозно.
Приключвам тези общи приказки с един въпрос, по който можем да недоумяваме заедно: защо, при положение, че първите данни за консумация на карфиол датират от VI в. пр. н. е., с него се прави блат за палео пица?
Палео.
Пица.
Изяж себеподобен, докажи, че си палео!
Доста сензационно от моя страна, но в никакъв случай необосновано. Освен че тогавашните храни са недостъпни, много от тях биха били немислими за съвременния човек. Романтично е да си представяме, че палео мачовците са поваляли огромни мамути и са ги въртели на още по-огромни огньове, почесвайки се по авокадата*.
По-вероятната представа за онова минало е, че сме разчитали на далеч по-безопасни и енергоспестовни форми на ловуване като преследване на дребни и не много бързо пълзящи гадини, спотайване и дебнене на вече убита от по-пъргави хищници плячка2.
Скорошни открития установиха, че неандерталците, обитавали Северна Европа, са практикували канибализъм4. Същите са притежавали и доста различна от нашата телесна морфология. Били са с широки гръден кош и таз, които най-вероятно са приютявали по-големи черен дроб и бъбреци, позволяващи преобразуването на солидно количество протеин в енергия без негативни последици за здравето5.
Цивилизовано болни
Много често в подкрепа на своите идеи палеофеновете изтъкват, че след преминаването към интензивно земеделие, средната продължителност на живот рязко спада в резултат от промените в диетата.
Това твърдение не е изцяло лишено от истина, но е своеобразно нейно изопачаване. Тъй като тук няма да успея да се впусна в пространна дискусия по въпроса, горещо ви препоръчвам да прочетете Paleofantasy на Марлийн Зук6.
Кратката версия е, че въпросните „болести на цивилизацията“ са относително краткотрайно сътресение, възникнало в резултат не толкова от промените в храненето, колкото от промените в начина на живот. Такива промени са окрупняването на групите, в които сме живели и усядането на тези групи.
По-гъсто населените зони са давали възможност на дребната шарка да бъде непрекъснато прехвърляна на нови и нови преносители. Нужно ни е било известно време да осъзнаем, че ако ще разчитаме на един постоянен водоизточник, то не е добре да държим добитъка и да облекчаваме физиологичните си нужди в близост до него. Одомашняването на животни само по себе си е представлявало риск и се смята, че болести като едрата шарка, дифтерията и грипът са преминали при нас от животинския свят.
Нито един от тези проблеми обаче не е попречил на модернизацията да доведе до непрекъснато понижаване на цялостния риск от инфекциозни и дегенеративни болести7.
* Ирелевантен факт на деня: думата авокадо произлиза от испанското aguacate, което произлиза от āhuacatl на науатъл, която се е използвала и за назоваване на тестиса. В случай, че ви интересува.
[Прочети Част 2 на статята]
- Суперхрани има само в Библията и други приказки - February 16, 2017
- Как престанах да се страхувам и обикнах химикалите - February 5, 2017
- [Палео диетата] – 20% факти, 80% фъшкии (Част 2) - December 4, 2016