Едно от нещата, в които вярвам с най-голямо убеждение, е, че в почти всяко нещо може да бъде открито зрънце добро – стига да можем да го видим.
Затова не ми беше направило особено впечатление, че моето послание е вдъхновено от съвременния български поет… 100 кила. Преди години чух припев на негова песен, който, ако си позволя да перефразирам в по-лифтърски вариант, би започвал така:
“Искам спокойно да го раздавам,
мно’о щанги да набарам …”
Преди да си помислите, че съм намерил злощастното найлоново пакетче на героя от Кажете НЕ на суплементите, изшмъркал съм съдържанието му, безвъзвратно увреждайки мозъка си и сега пиша тези редове – искам да помоля за малко търпение. Четете надолу, пък ще видим.
“Искам спокойно да го раздавам…”
Без значение останалите 99% от текста на песента, тези пет думи са се вкопали дълбоко в съзнанието ми. На всеки се случва, в един или друг момент, да има нужда да направи именно това – да го раздава по-спокойно.
Много от четящите тренират сериозно (повече или по-малко), опитват се да оптимизират храненето, съня, навиците в ежедневието – за да постигнат дадена цел. Да изкарат плочки, да качат 10кг мускули, просто да се чувстват и изглеждат по-добре. Всичко това е похвално.
Моето (по)желание е всички да го раздаваме малко по-спокойно и да се взимаме
една идея по-малко насериозно.
Като цяло, но особено когато става въпрос за дреболии като тренировки, хранене и прочее.
Склонен съм да се обзаложа, че повечето от вас са срещали хора, приели цялата работа с тренирането по-навътре, отколкото е било нужно. Хора, подчинили по-голямата част от съществуването си на това да не пропуснат планирана тренировка, да не нарушат дори с трошица стриктния си хранителен режим или, не дай си Боже, да не си изпият добавките навреме. Затова си носят вечерята в кутия (придружена от малка кутийка с разделения за добавките, естествено), когато са излезли да се видят с приятели. Или отказват да прекарат време с близък човек, защото
“имам гърди и бицепс да правя, брат!”
Склонен съм да се обзаложа, че някои от вас могат да припознаят и себе си в това описание.
Не ме разбирайте погрешно – понякога такава настройка към грижата за тялото си е много ценна, дори необходима. Но само в определени случаи и винаги в краткосрочен план, освен ако не планирате да се качвате на сцена по бански.
За останалите от нас, без значение какви са ни тренировъчните цели, е важно да запомним, че изграждаме навици в тренировките, в храненето и в ежедневието за да живеем по-добре.
Не живеем, за да тренираме по-добре.
Както споменах, якото трениране и стриктното хранене си имат своето място и значение – например когато искаме ударно да влезем във форма (виж как го направи Лазар). Или да ускорим резултатите, както го правят участниците в Предизвикателството , когато имаме ресурсите за това.
Дори и тогава е добре да го раздаваме по-спокойно – границата между топ приоритет и фиксидея е много тънка, но двете неща са доста различни.
С натрупването на опит покрай 30-дневните Предизвикателства забелязахме нещо доста интересно: Много често хората, постигнали най-добрите резултати, не спазват режима и тренировките на 100%. Голяма част от тях са стриктни около 80% от времето, и все пак разцепват!
Но вместо да оставят една пропусната тренировка или хранене не по план да ги изкарат от релси емоционално, те се придържат към
златната максима на Кобрата
и продължават напред. След което се радват на резултатите.
От друга страна има предизвикващи се , които започват надъхани да бъдат яко стриктни, но когато се случи нещо непредвидено и плановете се объркат – се сдухват също толкова яко. Оттам вместо една-две, пропуснатите тренировки стават повече, отклоненията от храненето – също. Резултатите, съответно, не са толкова впечатляващи.
Разликата в постиженията, когато режимът се спазва на 80% и на 100% често не е фрапантна или дори забележима. Разликата между 50-60% и 80% стриктност, обаче, е много силно изразена.
Всичко това не значи да правим, каквото ни дойде и да се убеждаваме, че сме доволни от последвалите посредствени резултати. Означава просто, че да си оставим едни
двайсетина процента “свобода”
не просто не вреди, но често може дори да е по-полезно – както на непосредствените постижения, така и в дългосрочен план.
Затова, мили надъхани лифтъри – грижете се за тялото си, но не се превръщайте в роби на тренировките. Поставяйте си адекватни цели и работете здраво по тях, но си оставяйте малко място за “неуспех”.
И го раздавайте спокойно.
Прочети още:
- За болежките и бойните изкуства - April 1, 2019
- Как да НЕ ни е скучно във фитнеса - February 20, 2019
- Три (непопулярни) стъпки за по-малко болежки - February 7, 2019