Искате ли да спрете да се страхувате и да обикнете химикалите? В такъв случай, направете ги обект на познанието. Настоящият материал е моят жалък опит да ви помогна в това начинание. Жалък, защото той е насочен не толкова към оскъдицата на достоверна информация в публичното пространство. Той е насочен срещу масовия отказ от науката като надежден извор на познание и обръщането към алтернативни източници.

Това са практиките на отдавна измрели цивилизации, примитивни племенни тайнства, народни обичаи, селски суеверия, бабини деветини и традиционни рецепти. Иначе казано – всички тези „натурални“ антиподи (или дори антидоти) на химикалите, които злонамерени корпорации синтезират в злокобни лаборатории и инжектират в храната ни с треперещи от алчност пръсти. О, да!

Храната е пълна с химикали!

И тези химикали са там, не защото някой злонамерен бизнесмен е наредил на лудите си учени да ги инжектират вътре, а защото онази майка хранилница природата се е погрижила за това. Извинете ме, ако подценявам познанията ви, но нагласите в публичното пространство са ме оставили с впечатлението, че това е малко известен факт.

Със същото впечатление явно е бил и австралийският учител по химия Джеймс Кенеди, който стана известен със своите инфографики, изобразяващи химичното съдържание на редица съвършено натурални храни. С това той се опита да покаже същото, което се опитвам да кажа и аз – дори най-обичайните естествени продукти като бананите и яйцата са изградени от сложни съединения, които са неразпознаваеми и объркващи за средностатистическия човек.

Тези съединения с еднакъв успех могат да бъдат образувани и включени в храната по естествен път или пък да бъдат синтезирани и вложени в хранителен продукт в индустриални условия, като нито един от двата сценария сам по себе си не е предпоставка за полезност или вредност.

Ако не можеш да го произнесеш, отиди на логопед!

Ако картинката по-горе не беше толкова дребна и бяхте последвали препратката към блога на Кенеди, щяхте да видите, че огромна част от хранителните компоненти никак не са съобразени с популярното правило „Ако не можеш да го произнесеш, не го яж!“. Абсурдността на този натуралистичен закон може да се мери само с умопомрачителното „Ако не го е яла баба ти, не го яж и ти!“. Чао, чиа, привет, просо!

Но да се върнем на проблемите с произношението. Пиридоксин-5’-β-D-гликозид не е нещо, което бихте прочели или дори произнесли с лекота дори в най-добрите си дни, но това не му пречи да е просто една от формите на витамин B6.

5,10-Метилентетрахидрофолатът би накарал всяка българска майка активистка да си забрави паролата за ОНЗИ форум навеки, но същият попада сред натуралните форми на фолиевата киселина. В този ред на мисли, не мога да ви спестя съдържанието на произволно хипоалергенно адаптирано мляко, което не би звучало уместно дори и в sci-fi филм, но е изцяло съобразено с хранителните потребности на кърмачета от 6 до 12-месечна възраст, полезно е и на всичкото отгоре е безопасно за тях!

Ако искате да доупражните артикулацията си, можете да прекарате остатъка от деня в сричане на основните витамери на различните витамини. Възможни странични ефекти са увеличаване на познанията и намаляване на химиофобията.

Много ви здраве от природата!

Тери Пратчет беше казал, че зад всяка храна, което ядем днес, лежат труповете на всички онези невъзпяти наши предшественици, погълнали неща, които не стават за ядене. Не съм правил специално проучване по въпроса, но нещо ми подсказва, че иначе натуралната флора е оставила след себе си повече трупове от класическия тандем Хитлер & Сталин.

И ако ония двамата вече правят компания на своите жертви, Мама Натура все още е сред нас и се вихри със завидни темпове. През 2006 година близо 300 американци станаха жертва на хранително отравяне с E. Coli от суров спанак, произвеждан от компания, която по ирония на съдбата се нарича Natural Selection Foods.

През 2015 година един немски пенсионер почина, след като съпругата му сготви яхния от домашно отгледани тиквички с високо съдържание на кукурбитацини. Историята познава и множество други подобни случаи, но само за тези се сещам на прима виста и мисля, че са добра отправна точка за по-нататъшната дискусия.

А именно – природата произвежда едни от най-мощните отрови, познати на човечеството. Рицинът, абринът, ботулиновият токсин и стрихнинът са няколко бележити примери – супер ефективни химични оръжия, които организмите използват за целите на самозащитата и териториалната експанзия.

Но нека не се ограничаваме само с крайностите, които никой не би сложил в устата си доброволно. Амигдалинът, формалдехидът, соланинът, кукурбитацинът и цианидът са няколко от множеството токсични съединения, които по съвсем естествен начин фигурират в храните, които с наслада консумираме всеки ден. (1)

Те са си там и при поглъщане попадат в човешкото тяло, но никой не се занимава с тях, защото са „натурални“, и освен това издигането на кауза за забрана на ябълките или картофите не звучи особено активистко. Когато се стигне до синтетични съединения като бисфенол А обаче, тогава ситуацията коренно се променя. В днешно време всеки е чувал и повтаря като папагал, че той е „ендокринен дисруптор“, нищо че е твърде вероятно да не знае точно какво представлява ендокринната система и как се дисруптира тя.

И като казах бисфенол А, няма как да не ви дам един пример, който ще бъде разтълкуван по различен начин от различните читатели и за пореден път ще потвърди силата на склонността за потвърждаване.

През 2011 година бяха публикувани резултатите от едно изпитване (2) с 20 души, дали съгласието си да намалят консумацията на пакетирани и консервирани хранителни стоки за 3-дневен период и да пикаят в чашка преди, по време на и след интервенцията. Пробите служат за измерване на нивата на BPA и фталати или по-точно – за съпоставянето им преди и след промяната в диетата, която е с типичния за западните хора висок прием на преработени и пакетирани храни и напитки.

Напълно очаквано, след преминаване на режим от предимно свежи храни, нивата на бисфенол А и фталати в урината на субектите намалява средно с 66% и 55%. Страхотна работа, казвам ви!

Натуралистите са склонни да разпознаят в тези резултати поредното доказателство за „токсичния“ начин на живот, който водим. Аз бих ги посъветвал да свалят шапките от алуминиево фолио за момент и да се поинтересуват какви са били нивата на химикали в урината на участниците преди интервенцията. Как тези нива са се вписвали в регулаторните ограничения? И не е ли прекрасно, че тялото ни е в състояние да се освобождава с неимоверно бързи темпове ДОРИ от „ендокринния дисруптор“, който е BPA?!

Да са токсични, да са токсични, колко да са токсични?

Сигурно това е най-подходящият момент да цитирам Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, който е казал: „Dosis sola facit venenum.“ За да пресека недоумението в зародиш, ще използвам името Парацелз и българския превод: „Дозата сама прави отровата.“

Или още по-недвусмислено казано – ако ще говорим за „отровни“ храни и съединения, дайте да говорим с конкретни мерки и теглилки – LD50, максимално допустими нива, грамове, милиграмове, микрограмове на килограм телесно тегло, проценти, промили, части на милион и т.н.

Естествеността на един химикал никога не е била ориентир за неговата безвредност или полезност. И обратното – това, че синтетични химикали присъстват в храната, не означава, че те са вредни в дозата, в която присъстват. Нещо повече, определени токсични съединения като етанола, например, могат да бъдат полезни за здравето под определен праг на прием – т.нар. хорметичен ефект.

100% пестициди, а 99,99% от тях – натурални

Благодарение на съвременните аналитични технологии, днес можем да идентифицираме наличието на определени субстанции в храната с концентрация до част на трилион. Това не е като да откриеш игла в купа сено. Това е като да откриеш игла във вселена, направена от сено.

Когато става дума за такива ултра-следови концентрации, можем да открием какво ли не в храната, ако тръгнем да го издирваме. А ако решим да търсим връзка между консумацията на тези вещества и развитието на определени заболявания без да имаме необходимите познания, тогава е по-добре направо да се застреляме.

В серия от широко цитирани публикации (3-7), Еймс и Голд демонстрират, че 99,99% от пестицидите, на които сме изложени (предимно чрез храната), са от натурален произход. Оказва се, че на фона на естествено произвежданите от растенията пестициди, количеството на добавените от човека синтетични препарати бледнее. Тук отново говорим за широк спектър от химикали, които флората използва, за да се защитава от плесени, насекоми и други посегатели.

Същите автори изчисляват, че типичната западна диета съдържа между 5000 и 10000 натурални пестицида и техни метаболити. От тях, средностатистическия западен гражданин поглъща по 1500 мг на среднодневна база, което е около 10000 пъти повече от синтетичните пестициди в менюто му. Обръщам ви внимание, че тези данни са изведени от модела на хранене на американците, които са пословични с ниската си консумация на растения. Тоест, за хора, ядящи много плодове и зеленчуци, стойностите ще растат пропорционално.

Добрата новина е, че сравнително малка част от всичките тези вещества са тествани за канцерогенност. Привидно лошата новина е, че половината от изпитаните към 2003 година (38 от 72) причиняват тумори при гризачи.

Така например, в кафето могат да бъдат открити над 1000 естествени химикала – само 30 от тях са изпитани и поне 21 от тях са доказан причинител на рак при мишки във високи дози. Една-единствена чаша кафе съдържа такова количество канцерогенни натурални пестициди, каквото бихте приели под синтетична форма в продължение на цяла година. И това, при положение че само 3% от естествените химикали в печеното кафе са преминали адекватно изпитване за канцерогенност (8).

Не пиете кафе? Няма проблеми! В следващата таблица ви очакват всички онези напълно ужасни, но също толкова естествени химикали, които поглъщате под формата на зелe (4).

И не, с тези данни не се опитвам да ви подтикна към слънцеядство, а просто се старая да обогатя вашето познание и да ви покажа за пореден път, че нито натуралните, нито синтетичните химикали са опасни сами по себе си. Стандартното тестване на тези субстанции в ударни дози при гризачи е един много добър начин да демонстрираме тяхната вредност, но екстраполирането на резултатите от него върху хора е упражнение по параноя.

Заключение

Убеден съм, че започвам да се повтарям, но това е за всички, които са стигнали дотук, без да четат:

Няма храна без химикали.

Всички те ще ви разкажат играта, ако надвишите определен праг на прием. Огромната част от тях са напълно естествени.

Произходът на химикалите – синтетичен или натурален, не може и не трябва да бъде ориентир за тяхното влияние върху човешкото здраве. Наличието на химикал не означава наличие на здравословен риск. Когато говорим за вредно въздействие на химикал, задължително трябва да сме наясно с неговата концентрация и как обичайната му доза се вписва във възприетите за безопасни нива на прием.

А дори и да не сме наясно, това не би трябвало да ни притеснява особено, защото има кой да мисли за тези работи вместо нас. Това са регулаторни органи като EFSA и БАБХ. В тях работят учени и експерти, които ловят опасни химикали в храната значително по-ефективно от лаика с приложение за Е-та на мобилния телефон.

Човешкото тяло е изключително сложна система и взаимодействието му с околната среда невинаги се поддава на елементарни анализи. Всеки ден сме изложени на широк спектър от химични елементи и съединения, които влизат в реакция с нашите собствени химикали и помежду си. Всяко едно от тези вещества, разгледано в изолация, приложено върху клетъчни култури в петриева паничка или мегадозирано при мишки може да стане повод за притеснение. Твърде много активистки настроени лица и групи използват този факт, за да плашат възрастни хора с химичните еквиваленти на Баба Яга и Торбалан.

Химикалите са такива, каквито са – те не са добри или лоши, но могат да бъдат поглъщани от хората с различен здравен ефект. Природата не я е грижа за това с какъв ефект ще поглъщате произведените от нея или от някого другиго химикали. За сметка на това, човечеството е загрижено за собственото си оцеляване и е съставено от достатъчно умни и компетентни хора, които полагат съвестни грижи в тази посока. Колкото по-скоро оставим тези хора да си вършат работата и спрем да „обогатяваме“ познанието си с назадничаво мислене и приказки за възрастни, толкова по-скоро ще можем да престанем да се страхуваме и да обикнем химикалите.

 

Източници:

  1. Dolan, L. C., Matulka, R. A., & Burdock, G. A. (2010). Naturally occurring food toxins. Toxins, 2(9), 2289-2332.
  2. Rudel, R. A., Gray, J. M., Engel, C. L., Rawsthorne, T. W., Dodson, R. E., Ackerman, J. M., … & Brody, J. G. (2011). Food packaging and bisphenol A and bis (2-ethyhexyl) phthalate exposure: findings from a dietary intervention. Environmental health perspectives, 119(7), 914.
  3. Ames, B. N., Profet, M., & Gold, L. S. (1990). Nature’s chemicals and synthetic chemicals: comparative toxicology. Proceedings of the National Academy of Sciences, 87(19), 7782-7786.
  4. Ames, B. N., Profet, M., & Gold, L. S. (1990). Dietary pesticides (99.99% all natural). Proceedings of the National Academy of Sciences, 87(19), 7777-7781.
  5. Ames, B. N., & Gold, L. S. (1990). Chemical carcinogenesis: too many rodent carcinogens. Proceedings of the National Academy of Sciences, 87(19), 7772-7776.
  6. Ames, B. N., Profet, M., & Gold, L. S. (1990). Nature’s chemicals and synthetic chemicals: comparative toxicology. Proceedings of the National Academy of Sciences, 87(19), 7782-7786.
  7. Ames, B. N., & Gold, L. S. (2000). Paracelsus to parascience: the environmental cancer distraction. Mutation Research/Fundamental and Molecular Mechanisms of Mutagenesis, 447(1), 3-13.
  8. Gold, L. S. (2002). Misconceptions about the Causes of Cancer (Vol. 3). The Fraser Institute.

Кирил Русев
Latest posts by Кирил Русев (see all)
Как престанах да се страхувам и обикнах химикалите

Коментари