Преди да ви се представя, искам да започна с един цитат от Мечо Пух. На този пухкав и обичащ меда анимационен герой принадлежи следната мъдрост:

„Всяко нещо струва друго нещо!”

Така е! Всяко нещо си има цена, и колкото по-голямо е даденото нещо, толкова по-голяма цена плащаме за него. И всичко е в реда на нещата, защото всеки носи глава на раменете си и решава сам за себе си. Въпросът е осъзнаваме ли понякога каква цена плащаме и готови ли сме да я платим наистина.

Да ви кажа честно аз не бях!

Казвам се Михаил Запрянов, на 25 години и съм треньор по лека атлетика. Всичко започна преди малко повече от четири години, когато влязох в НСА „Васил Левски”. Преди това имах малко опит в леката атлетика, тренирах предимно за удоволствие, не съм бил състезател. Нямах и намерение, но атлетиката е голяма „краста” и те увлича с цялата си красота и динамика, както малко спортове могат.  Харесваха ми всички дисциплини и не след дълго се ориентирах към десетобоя. Скоро разбрах обаче, че нещата трудно ще се получат без адекватна база (нямаше условия къде да тренирам някои от дисциплините) и треньори (тренирах сам). Затова в началото на трети курс (2015г.) се преориентирах към 400м през препятствия.

Целта ми беше да покрия норматив за Балканиадата през август месец. Нямах намерение да се жаля, но исках да изпипам нещата колкото мога повече. Вложих спестяванията си от стипендии в добавки и възстановяване. Тренирах по

8 – 10 пъти на седмица.

Понеделник, сряда и петък двуразово, стига да ми го позволяваше графика в университета. Ходих поне по един път на седмица на масаж, повечето пъти по два пъти. Много от тренировките ми бяха на трева с цел да предпазя сухожилията и ставите си от прекомерно натоварване. Зимата излизах навън и правих подскоци и по-леки отсечки в снега. Рядко си позволявах да не тренирам, и ако на моменти наистина не се чувствах, че мога да понеса планираното натоварване го заменях с друго, по-леко. Разтягах след абсолютно всяка тренировка и избягвах всичко, което може да повлияе по негативен начин на прогреса ми. Всичко вървеше добре, отчитах прогрес с всяка изминала седмица. Ставах все по-уверен в себе си, все по-нахъсан и мотивиран. Мислих си, че съм сглобил всички парчета от пъзела и няма какво да се обърка. Е, познайте какво!

Винаги има какво да се обърка!

Март месец получих хронични болки в левия крак, в областта на аддуктора (вътрешната страна на бедрото) и глутеуса (от външната страна на бедрото ). Нещата обаче се движиха добре и не му обръщах особено внимание. В края на април получих възпаление на левия ахилес и тогава започна

големият кошмар.

Трябваше да преустановя тренировки за няколко седмици. Можете да си представите какъв беше резултата на Националния шампионат по лека атлетика – да го наречем незадоволителен. До края на юли имаше още състезания и за това реших да не се предавам толкова лесно. Ахилесът беше поминал и възобнових тренировки. Не след дълго получих и възпаление на сухожилието на задната част на бедрото, отново на левия крак. Това беше и краят на състезателният ми период. Време беше да потърся мнението на специалист.

Отидох да третирам възпалени сухожилия на ахилеса и задното бедро, но не това беше най-страшното. Оказа се, че причината за всички тези болки идваше от

разлика в дължината на двата ми крака,

около два сантиметра левият ми крак се явяваше по-къс. Не можех да повярвам, че не бях забелязал това по-рано. Бях на 24 години с мисълта, че съм прав и корав, а истината беше, че съм изкривен и не толкова прав. Отне ми още около шест месеца да разбера къде е истинският проблем. Тазът ми беше завъртян на дясно, от където и идваше цялата тази разлика в краката. Дефакто не бях роден с неравномерни на дължина крайници, а просто изместеният таз е придърпал със себе си и левия ми крак. На медицински език това състояние се нарича изкуствено скъсен крак. Също така разбрах, че имам сколиоза. Освен всичко сводът на левия ми крак беше по-спаднал от десния, което допълнително усложняваше нещата.

Как по дяволите бях стигнал до тук?

Нали бях взел всички необходими мерки да съм здрав,  за да мога да тренирам яко и да не се контузвам.

Истината е, че такива проблеми не могат да се получат за една или две години. Всичко това е започнало в ранна пубертетска възраст, а усилените тренировки са влошили нещата до степен, в която натоварването не се е разпределяло равномерно между двете половини на тялото и едната е сдала багажа – в моя случай левият крак. Реших да открия първопричината за нещата. Тогава кинезитерапевтът, с когото работих ме светна по въпроса. Никога не съм обръщал внимание на стойката си, седял съм

безобразно часове пред компютъра, изкривен.

Никога не съм и работил с упражнения за поддържане на стойката, нито за поддържане на падналия ми свод. Никога не ми се е и налагало, защото никога не ме е боляло нещо сериозно. Но това, че не ти се налага да правиш нещо, не означава че не трябва да го правиш. Неправилните двигателни навици, които бях установил в ежедневието си (грешна стойка, неблагоприятни пози за сън) са повлияли на скелета ми, а той, от своя страна, е повлиял на мускулите и сухожилията ми.

Чрез специални изправителни упражнения за гърба и такива за поддържане на мускулатурата на свода успях да поизправя стойката си, да върна таза горе-долу на мястото му. Това намали разликата в краката ми до 3-4 милиметра .От тогава са минали 6-7 месеца. Е, имам още много работа, особено за таза. Ще се запитате мога ли да тренирам лека атлетика, да бягам, да скачам, да хвърлям – не съвсем. Още имам хронични болки, и ако се опитам да увелича натоварването, тялото ми бързо сдава багажа отново. Ще мога ли да се изправя напълно след известно време – да ви кажа честно не знам. Ще разбера през следващите месеци, а може и повече.

Целта на тази история е само една – да ви накарам да се замислите за нещата в живота си, за които рядко се замисляте. За нещата от живота, които приемате за даденост – например

вашето здраве и това на вашите деца.

Ако моите родители ме бяха водили от малък на редовни профилактични прегледи за гръбначни изкривявания – нещата можеха да са други. Ако моите учители по физическо възпитание ми бяха давали повече упражнения за поддържане на стойката (и въобще обръщаха внимание на стойките на децата), а не просто да ми хвърлят топката  – нещата можеха да са други. Ако повечето хора бяха достатъчно информирани за основните, фундаменталните неща от тяхното здраве, а не само да гледат гърдите и бицепсите си в огледалото, докато през останалото време седят и спят в каквато поза им падне –  нямаше да имаме толкова контузени и почупени.

Моето послание към вас:
Да обърнете внимание на нещата, които правите и най-вече на нещата, които не правите, за вас и за тези, за които сте отговорни. Да не гледате на симптомите като на нещо изолирано, а като част от нещо по-голямо. Да потърсите корена на проблемите си, а не да се задоволявате само с нещата на повърхността. Да не приемате нищо по-малко, освен най-доброто за себе си!

Михаил Запрянов
Latest posts by Михаил Запрянов (see all)
От прав и корав до изкривен и с болки?

Коментари