Вече има доста казано и изписано по темата за фасцията и самомасажа (по-известен като мачкане), включително и в нашия сайт. Тези дни ми хрумна, че въпреки всичката полезна информация, не сме споделили най-важното – мачкането може да ви помогне да станете по-мускулести и нацепени!
Както споменахме, ползи от самомасажа – бол:
- По-малко болка.
- Повече гъвкавост, мобилност и обем на движение.
- Заради горното – по-добра техника на упражненията.
- По-голям приток на кръв, затопляне и отпускане.
- Превенция на контузии.
Индиректно изброените ефекти сами по себе си помагат да имаме повече мускули – когато сме здрави, нищо не ни боли и имаме по-добра техника, можем да тренираме по-тежко и по-често и да се възстановяваме по-пълноценно – оттам и да растем, да сваляме мазнини и да ни е добре.
Мачкането обаче може да помогне и директно.
В първата статия в секцията “Прочети още” по-долу можете да прочетете по-подробно за фасцията – вътрешната „опаковка” на мускулите ни. Тя не е напълно пасивна структура и също така има способността да се стяга и отпуска. Мускулите и фасцията са тясно свързани и не винаги може да се каже, че когато има проблем, той е само в едното или само в другото. Факт е обаче, че доста често и двете неща се „натягат” – остават в хронично стегнато положение. Това причинява най-различни ограничения, дисбаланси и/или болки на различни места по веригата.
Често при нас идват хора, чиито тела сякаш са от дървен материал и тел,
а не от плът и кръв. Понякога тези хора искат да стават по-силни и атлетични. Ако обаче тялото ти е толкова стегнато, че когато се опиташ да вдигнеш ръка над главата си, изглежда като поздрав към фюрера… Абе, природата си знае работата и не иска да дава повече сила и мускули на нацисти. 🙂
Нека си представим един такъв случай, да го наречем Пешо.
Той прекарва по-голямата част от деня си пред компютър, тренирал е известно време с тежести и продължава да го прави 3-4 пъти седмично, придвижва се основно с кола и в това се изразява физическата му активност. Пешо тренира, за да изглежда и да се чувства по-добре и знае, че за тази цел ще му е от полза повече мускулна маса.
Като доста мъже
той тренира гърдите редовно, с различни упражнения, понякога и по няколко пъти седмично. Не обръща кой знае какво внимание на възстановяването си, освен на съня. Чат-пат може да понаправи някоя разтяжка.
В резултат на всичко това, добавено към генетично зададената му „стегнатост”, Пешо изглежда и се чувства вдървен като цяло, а движенията му са сковани. Раменете му са приведени напред и едно към друго, поизгърбен е и му е трудно да се изпъчи – гръбнакът и гръдният му кош са изгубили подвижността си. При по-силен натиск гръдните му мускули са болезнени, само че той не е чувал за мачкане и фасция. Като доста мъже Пешо обръща повече внимание на гърдите, защото когато те растат, човек изглежда цялостно доста по-здрав.
Само че нашият герой има проблем
– правил е всички видове лежанки, лицеви опори, кофички и каквото още може да се сети човек, тренирал е гърдите по няколко пъти седмично, с тежко, с повече повторения, със суперсерии… и все пак рядко усеща натоварване точно в тези мускули, а те самите сякаш се губят между раменете. Нищо, че на пипане са твърди.
Проблемът на Пешо не е в това, че не тренира достатъчно често или достатъчно натоварващо. Всъщност това е част от проблема – в комбинация с цялостното обездвижване и работата на компютър „вътрешната опаковка” на мускулите на цялото му тяло и най-много около гърдите, така се е стегнала, че не им дава да мръднат, камо ли да си помислят да растат.
Когато фасцията е хронично натегната около даден мускул, там се случва следното:
- Притокът на кръв, съответно и на хранителни вещества, намалява, понякога значително. Вероятно поради тази причина се случва след като се намачкаме да чувстваме затопляне заедно с отпускането на даденото място;
- Променят се нервните импулси към стегнатото място – съответният мускул остава перменентно „активиран”. Това би трябвало да е добре, нали? Да, обаче мускулите си вършат работата – да движат различните части на тялото ни – на принципа на отпускане и стягане. Ако са стегнати в позицията, в която би трябвало да са отпуснати, нервната система ги регистрира като вече работещи. Само че работата (движението) не се случва, или поне не както на нас ни се иска – ако бутаме тежка лежанка примерно. Съответно НС праща сигнали на други мускули, които по принцип служат като помощници за даденото движение, да се стягат повече, за да компенсират и ние да не се затиснем с лоста.
Какъв е резултатът от горната ситуация?
- По-малко сила, защото главният мускул не може да си свърши работата.
- По-малко и по-неефективно използване на този мускул.
- По-малко кръв и лимфа в неговият район.
- Механично ограничаване в пространството от заобикалящата го фасция.
- В следствие на горните точки – съответният мускул или мускулна група няма нито причина, нито стимул, нито възможност и дори място да расте.
- КОНТУЗИЯ – ако продължаваме така, защото веригата не работи по предназначение – рано или късно нещо ще поддаде.
Как помага самомасажът?
Както вече вероятно сте се досетили, мачкането помага, като обръща целия този механизъм. Отпускането на натегнатите фасция и мускул/и води до нормализиране на нервните импулси в съответната зона и околностите*, както и прави фасцията „по-податлива”, което връща дадените мускули в оптимален режим на работа, което допринася за нормален приток на хранителни вещества към тях. В следствие на всичко това – шансът да се контузим намалява, шансът да станем по-силни, по-мускулести и по-нацепени нараства.
Искам да ви напомня, че
Мачкането не е нито магическа пръчка, нито панацея.
Както и всички други инструменти, с които разполагаме. Възможно е само мачкане да е достатъчно, възможно е да имате нужда и от други средства за отпускане и/или тренировъчни методи. Възможно е да има осезаем резултат след няколко мачкания, възможно е и да са нужни седмици – зависи от много фактори, включително колко време и усилия са били вложени да се стигне до сегашното състояние.
След като тренирате редовно и усилено, имате резултати, но имате и „изоставащи” мускули или мускулни групи – тествайте дали има болка или дискомфорт при допир или натиск. Ако има – почвайте да ги мачкате редовно и внимателно! Дори да няма болка на пръв поглед – пробвайте да ги намачкате така или иначе, бавно и в дълбочина, за да видите дали няма да се намери. Ако се намери – разбрахте.
Хайде, марш към ролерите! 🙂
Имаш ли нужда от помощ?
>> Запиши си час за консултация! <<
- За болежките и бойните изкуства - April 1, 2019
- Как да НЕ ни е скучно във фитнеса - February 20, 2019
- Три (непопулярни) стъпки за по-малко болежки - February 7, 2019