“Малко ме е страх.”
Това ни сподели героинята на днешния разказ преди да се видим за първоначална консултация.
Тя се казва Ани и е адвокат. Освен това е млад, активен, интелигентен и доста приветлив човек. Защо пък ще я е страх от нас?
Вероятно защото, преди да стигне до Live To Lift, беше минала през доста премеждия и безуспешни опити да подобри състоянието си.
Ще оставя Ани
да разкаже по-подробно:
“Всеки, който ме познава дори и малко, знае, че се пребивам по най-невъобразимите и невъзможни начини. Конкретният повод да се запозная с прекрасните хора, работещи в Live To Lift и в частност с Цецо, се оказа едно такова мое пребиване, което се случи преди точно една година (март 2016).
По това време бодро летях по заснежени алпийски писти в Италия и вярвах, че съм се научила да карам сноуборд. “Вярвам” е точната дума, защото и към днешна дата карам сноуборд само на вяра. Карах си аз, но … паднах. Така паднах, че си извадих дясното рамо. Останалото няма да го описвам – болница в Италия, рентгенови снимки, шина, Пирогов, заплаха за незабавна операция, втора консултация, ЯМР, трета консултация и в крайна сметка диагноза – частично разкъсани връзки в рамото и скъсани мускули на гърба и на ръката.
Не ме оперираха,
за щастие. След дните на пълно обездвижване (над 20) започнах физиотерапия. Тя помогна да започна поне да движа ръката си, но болката в мускулите и рамото така и никога не отмина. Терапевтът, с когото работех, настояваше, че трябва да направя нещо цялостно за тялото си и особено за горната му част, за да заякне и да намаля вероятността от подобни контузии, а и за да помогна на рамото да се възстанови напълно. Аз, разбира се, нищо не направих.
Лятото дойде, а аз участвах в няколко маратона (планинско бягане и колоездене) и опитвах да спортувам и да се движа както преди, въпреки постоянната болка в рамото. И така до октомври. Болката стана толкова непоносима, че вече не можех да спя нощем от нея. Тогава, моя приятелка ми препоръча Live To Lift. Отидох при тях и срещнах прекрасни, млади, мотивирани и компетентни хора. Изключително, изключително позитивни. Разбират това, което правят и го правят с желание. Мога да кажа единствено и само хубави неща за тях.”
Освен това пребиване
Ани имаше и тенденцията да се почупва допълнително без много да му мисли. Когато се запознахме, тя все още не можеше да движи контузената ръка в пълния обем на движение без болка, но, освен маратоните, веднъж беше решила да се набира…
Има и още – Ани обича да върви и да тича. Толкова много, че да мине 20-тина км пеш из града, е нормален ден за нея. Понякога стига и до 40(!). Тичането дълго време е било по 5-10км на ден в делничните дни и 25-30км в планината уикендите.
Съответно, освен потрошеното рамо, коленете я боляха редовно след тичане – тоест почти през цялото време.
Виж още:
➤ Проект: 30 дни до БЕЗ болка!
За капак на всичко, през по-голямата част от живота си Ани е понасяла тонове стрес ежедневно, борейки се с други здравословни проблеми и често се е хранила веднъж на ден. И така стигнала до невероятните 47кг. лично тегло. Пак по нейни думи, я е било срам да излиза с по-разкриващи дрехи през лятото, защото ребрата ѝ се брояли от километър разстояние.
А, да – дълго време е имала и проблеми със съня. Когато се запознахме, средно й се събираха по 4-5 часа сън на нощ.
Та, есента на 2016-та се заех с нелеката задача да помогна на Ани да се възстанови от травмата, и с още по-интересния казус – да я науча да се грижи за себе си, така че да не стига отново до подобно състояние.
Откъде се започва в такъв случай?
От най-дълбоките основи:
“Сега, да си кажа честно, първия месец се питах въобще какво се случва и ще започна ли някога да тренирам наистина? Цецо повтаряше, че не трябва да ме боли никъде и никога, ходеше след мен и ме питаше на всяка крачка – Сега боли ли те? А сега? А сега? А мен си ме болеше – болеше ме рамото, боляха ме и колената. Разбирах спортуването като натоварваща дейност, която винаги, ама задължително винаги е болезнена (един мой преподавател преди години твърдеше, че ако не изпитвам болка докато тичам – значи въобще не тичам, а се разхождам). Не разбирах как може да прогресира човек, в каквато и да е физическа дейност, без болка. Според мен – беше невъзможно.”
В началото обръщахме огромно внимание на това да отпуснем перманентно натегнатите ѝ мускули чрез самомасаж, ставна гимнастика и мобилизации , вместо тях да активираме други и постепенно да раздвижим ръката й до пълния обем на движение без болка.
Тъй като работехме паралелно по контузената ръка и роблема с коленете – натоварването по време на тренировките беше наистина ограничено. Разредихме и тичането, след което дори го спряхме за около месец.
Работихме междувременно и по навиците на Ани в ежедневието – най-вече нередовното и супер недостатъчно за толкова активен човек хранене, както и увеличаване на количеството и качеството на съня.
Тези навици са първата от задължителните стъпки, когато искаме да се преборим с болежки от всякакво естество. Именно затова и създадохме специален проект, с който да помогнем на повече хора да научат как да ги адресират.
Прочети повече:
➤ Проект: 30 дни до БЕЗ болка!
Постепенно нещата започнаха да се подобряват, болката в рамото от перманентна се усещаше само при по-голямо или продължително натоварване. След това остана само “схващане”, после схващане само при по-голямо натоварване.
Коленете също спряха да болят след тренировка и тичане, като до момента се обаждат само понякога. Най-често в дни, когато нашата героиня е недоспала, недохранена и изнервена.
Благодарение на всичко това започнахме да увеличаваме натоварването в тренировките. Съответно, Ани стана доста по-силна и качи някое-друго кило мускули, което много радва както нея, така и треньора й.
В момента няма проблем да дръпне собствените си 57 килограма за няколко повторения на мъртва тяга. Много скоро очаквам да започне да използва бившето си потрошено рамо за набирания и други маймунджалъци. 🙂
Целта ни в близкото бъдеще е да я подготвим физически за няколко полу-маратона, които да завърши без болка и контузии.
За финал
оставям Ани да резюмира какво е научила до момента – може би най-ценното от всичко:
“Е, сега знам, че може да се спортува без болка, може да се живее без болка и че, така всъщност трябва бъде. Вече четвърти месец тренирам с Live To Lift и определено мога да кажа, че тренировките не само започнаха да ме натоварват, а и аз самата заякнах. Да, представете си, вече имам ръце и все още имам колена!
Прекрасни, прекрасни хора никога не спирайте да бъдете все толкова позитивни, разбиращи и ангажирани! Едно голямо благодаря от мен и успех!”
А от страх няма и спомен.
Искаш ли да живееш без болeжки?
“30 дни до БЕЗ болка!” е онлайн проект, който създадохме за всички, които имат нужда от малко помощ в борбата с болежките.
За 30 дни може и да не премахнем напълно проблем, който е налице от години – не сме магьосници и не пробутваме чудеса. Вместо това, обещаваме, че:
- Ще работим заедно с теб в екип, за да научиш кои са факторите в ежедневието, които имат най-голямо влияние върху болката.
- Заедно, всеки ден, ще се фокусираме върху промяната на навиците ти, за да разбереш и усетиш на практика как да манипулираш тези фактори в своя полза.
- Ще те подкрепяме и напътстваме, за да направиш първата стъпка за дългосрочното подобрение на състоянието си.
Ако искаш да те известим, когато започва следващото издание на проекта или имаме промоция за проекта:
>> попълни тази анкета <<
Ще се свържем лично с всеки, за да преценим дали можем да бъдем от полза в конкретния случай.
П.П.: Този материал беше завършен преди около година, но така и не успяхме да го публикуваме. Междувременно Ани започна да се набира, изтича си полумаратоните и стигна до 7-ия месец на първата си бременност – тренирайки през цялото това време. Продължението на историята очаквайте скоро! 🙂
- За болежките и бойните изкуства - April 1, 2019
- Как да НЕ ни е скучно във фитнеса - February 20, 2019
- Три (непопулярни) стъпки за по-малко болежки - February 7, 2019