Днес ще ви разкажем историята на Оги, но през неговите очи. Как се случи така, че от млад, енергичен програмист, той се беше превърнал в човек със сериозни болежки и съмнение, че ще може да води живот без болка. И как и защо вече не се съмнява.

Даваме думата на Оги!

От доста време искам да напиша нещо кратко за магията на добрата тренировка и как тя влияе благотворно на болките в кръста. Нека ви разкажа историята за 29 годишният “аз”, който изведнъж установи, че животът с болка в кръста може да е крайно изнервящ, разсейващ и идва БУКВАЛНО от нищото.

Нищо конкретно или глупаво не свърших тогава за да заслужа диагнозата “дискова херния”, но в рамките на 20 минути преминах от изправено и шегуващо се състояние до легнало и стенещо. После минах по стандартния ред – прегледи, снимки, ЯМР, болкоуспокояващи, мускуло-отпускащи, физиотерапия, рехабилитация.

Ефектът беше точно никакъв.

Имах тъпа, перманентна болка в кръста на приливи и отливи повече от година и половина. И обяснения от лекари да се пазя и да не вдигам тежко. Бях се примирил, че ще си кретам с болката, ще се оплаквам и ще внимавам как (и дали) да играя със сина си. Тогава един приятел ми каза “А защо не пробваш фитнес? Ходя при едни момчета, които много разбират от проблеми с гърба и имат случаи като твоя”.

С умерено недоверие реших, че нищо не губя. Десетина години по-рано имах тримесечен опит да стана як батка, но си хванах гадже и всичко приключи. Викам си, като ще се живее с болка, поне да направя някой мускул. Видях се с Лазар Радков и поговорихме за моя случай. Изслуша ме човекът и не започна да ме убеждава как трябва да правя повече или по-малко от това, което аз бях прецених за комфортно. После ме даде в ръцете на колегата си Дани Бетов.

Тук ще прескоча около 8-10 месеца от историята. Само за да кажа, че за първи път, от 2 шибани години, се събудих без да се сетя, че ме боли гърба. Хора, не ме болеше. Ей така – станах, измих си зъбите, нагласих се за работа и се сетих ЧЕ 

НЕ МЕ БОЛИ СКАПАНИЯT КРЪСТ!

Работя в “IT сектора”, където сме известни с това, че седим на топло по цял ден, щракаме с мишката и ни дават големи заплати. Да наблегнем на “СЕДИМ по цял ден”. Оказа се, че за да си направиш дискова херния не е нужно много повече от това да СЕДИШ (по цял ден). Било риск на професията. Но никой не ти обяснява КАК да се оправиш след това. Защото с хапчета просто не стана при мен. Тук е моментът да отбележа, че СЛЕД като тръгнах на фитнес един лекар ми препоръча да тренирам, но СЛЕД. Преди това консенсусът на гилдията беше “не вдигай тежко”.

Още една подробност – аз съм по-скоро мързелив що се отнася до физически дейности. Спи ми се здраво сутрин. Работя по много вечер. Хич даже не съм тип, който ще намерите в залата. НО! Във вторник и в четвъртък в ранни зори Дани ме преследва да не мамя по уредите. Аз пък гледам да правя винаги долната граница на повторенията (той ме хвана по едно време, че на команда “8 до 10” правя 8 и мина на “10 до 12”). Не мога да ви кажа, как той ми оправи гърба. Знам само, че

вдигам тежко и не ме боли.

А Дани хич не ме щади по линията с “тежкото”. Но освен треньор, той е и приятел, с когото си говорим и простотии, и сериозни неща. Обсъждаме живота, вселената, изпитите в университета… Както и съдбата на незнайните програмисти – онези, които все още не ги е заболял кръстът и просто не знаят какво ги чака (затова са „незнайни“).

Пожелавам всекиму, който не иска да попадне в моята ситуация, да тренира. Пожелавам на всеки, който Е попаднал вече в моята ситуация, да тренира с Дани. Рядкост е да срещнеш професионалист в работата си, който така да се раздава и не ти се сърди, когато отмениш срещата. За сметка на това ще те преследва да си я наваксаш както си му е редът. Професионалист, който се грижи на теб да ти става по-добре след всяка следваща тренировка. Засега не му се получава само да ме накара да се храня правилно, ама като не ме боли гърбът и нямам стимул, не е негова вината. Но пък не спира да се опитва – това му го признавам 🙂

Хора, тренирайте!

Да е жив и здрав Дани! Готино си изкарваме вече 2 години всяка седмица, обещавам да пробвам да ям някой път както трябва и след като оправихме кръста да нагласим и релефа 😉

Удоволствие е да те познавам и да тренираме заедно! Евала ти за знанията и уменията! Не ме боли кръстът. Няма да се уморя да го повтарям. Благодаря ти!” 

Историята на Оги може би е и вашата история. Той вече е на правилния път и живее живот без болка и съмнение в собствените си възможности. Започнете и вие. Не от утре или от понеделник. От днес.

Дани Бетов
Оги: “Вече не ме боли скапаният кръст!”

Коментари