Въпреки провокативното заглавие, ще си поговорим за храната и нейното влияние върху мозъка.
ШОК!
Ако махнем всички течности от мозъка и разгледаме съставящите го вещества, ще открием, че по-голяма част от масата му идва от мазнини (липиди). В останалата част ще намерим протеини, амино киселини, различни микронутриенти и глюкоза. Разбира се, че мозъка е много повече от съставките на обедното ми меню, но всеки един компонент е отговорен за неща като развитие, функциониране, енергия и настроение.
Може би сънливостта след обилния обяд или неспокойният сън се дължат именно на ефекта на храната върху мозъка.
Мазнини
Сред най-важните са ОМЕГА 3 и 6 мастни киселини. Те са важен компонент от структурата на клетъчните мембрани и са прекурсори за вещества, регулиращи кръвното налягане и възпалителни процеси в тялото. Изследвания свързват приема на омега 3 мастни киселини с намален риск от сърдечно-съдови заболявания, по-малко възпалителни процеси и може би имат влияние върху забавянето на дегенеративните процеси в мозъка. [1]
Човешкото тяло може само да произвежда мастните киселини, които са му необходими, с изключение на две: линоленова киселина (омега 6 мастна киселина) и алфа-линоленова киселина (омега 3 мастна киселина). Тях трябва да ги приемаме с храна и затова са наречени “есенциални”. Най-богати на омега 3 и 6 са рибата (сьомга, пъстърва, скумрия), авокадото, лененото масло, ядки (ленено семе, орехи, тиквени семки, сусамово семе) и др.
Като заговорихме за мазнини, ми се дояде торта. 
Може би преди това и едни пържени картофки… Те също съдържат мазнини, значи са ок, нали?
Храни, богати на наситени и транс мазнини, като тортите и пържените изделия се свързват с повишени нива на “лош” LDL холестерол, понижаване на нивата на “добрия” HDL холестерол, а също предразполагат към сърдечно съдови заболявания. Освен това, продължителен прием на храни богати на наситени и транс мазнини водят до повече мазнини по тялото.
… а аз си мислех, че имам едър кокал… 🙁
Протеини и амино киселини
Градивните частици на тялото, а и много още, са отговорни за това как се чувстваме и как се държим. Амино киселините са прекурсори на невротрансмитери или по-просто казано, веществата, които предават нервните сигнали между невроните. Те основно регулират неща като нашето настроение, съня, вниманието и теглото. Това може да е причината за спокойното състояние, в което се намираме, когато изядем една голяма лазаня. Може и да е причината да сме по-концентрирани след като хапнем повече протеини.
Различната комбинация от съставките в нашето меню може да стимулира тялото ни да отделя повече норадреналин, допамин и серотонин. Количеството на тези хормони зависи много от храната, която приемаме. Разнообразна и качествена храна може да ни осигури балансирана комбинация от невротранмитери и да ни пази от честа и рязка промяна в настроението.
Микронутриенти
Както всеки един орган от тялото ни, така и мозъкът ни се нуждае от периодично снабдяване с микронутриенти. Антиоксидантите в плодовете и зеленчуците помагат на мозъка да се бори със свободните радикали, които са увреждат мозъчните клетки. Витамините от група В и минералите желязо, мед, цинк и натрий също имат голям принос за здравето на мозъка и тялото като цяло.
Въпреки че човешкият мозък е около 2% от теглото ни, той използва около 20% от енергийните ни ресурси. По-голяма част от енергията идва от
Въглехидрати,
които тялото ни разгражда в глюкоза или кръвна захар. Основното, което ни интересува за въглехидратите и тяхното въздействие върху тялото ни е съдържанието им на захар и фибри. 
Всички въглехидрати, които ядем, се разграждат до монозахариди или прости захари, преди да се усвоят от тялото, без значение, дали изядем бучка захар или купа с овесени ядки, която има много фибри и нисък гликемичен индекс. Като изключим дългите обяснения, всички сме чували, че някои въглехидрати са “бързи”, а други “бавни”, някои са “добри”, други “лоши”. Накратко – “добри” са тези, които имат повече фибри, имат по-нисък гликемичен индекс и се усвояват по-бавно.
Когато ядем храни с висок гликемичен индекс, кръвната ни захар се покачва рязко и за кратко. Това предизвиква сънливост, разсеяност и промяна в настроението. Храни с нисък гликемичен индекс се разграждат постепено и ни позволяват да запазим концентрация и тонус.
За да поддържаме оптимален ментален и физически тонус, трябва да се целим да изградим хранителни навици, включващи разнообразни източници на макро и микронутриенти.
Добре де, какво значение има, така или иначе ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕМ?!
Абсолютно вярно, ама не точно! В крайна сметка ние избираме как и с какво да се храним, което ще се отрази на всички аспекти от нашия живот, вкючително и на продължителността му! Този текст може да ви даде насока, в която да мислите, когато подбирате следващата порция.
Нетипично за мен, се получи доста сериозен текст, затова отивам да хапна един дюнер от разочарование!
По-здрави!
Препратки
[1] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4404917/http://www.eufic.org/en/food-today/article/the-importance-of-omega-3-and-omega-6-fatty-acids
https://ods.od.nih.gov/factsheets/Omega3FattyAcids-HealthProfessional/#h2
https://www.mayoclinic.org/healthy-lifestyle/nutrition-and-healthy-eating/in-depth/fat/art-20045550?pg=1
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2701375
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK3869/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2585731/
All About Carbohydrates: How carbs affect your health and performance.
.jpg)
В същото време Бобо осъзнава много добре колко важно е забавлението и доброто настроение във всяко едно начинание – независимо дали искаш нещо да спре да те боли или да промениш забележително здравето, кондицията и външния си вид.
- Ники – от болки и изтръпвания до цял футболен мач - October 7, 2018
- Внимавай какво си слагаш в устата! - August 2, 2018
- Колко ОПАСНО е седенето? - February 23, 2018