[Доротея]: Прощавам си мааалко по-лесно!

Занимавам се с научна работа в сферата на молекулярната биология, което е равносилно на употребата на доста умствена енергия и на адаптация към постоянни промени.

Състоянието ми известно време преди Предизвикателството беше доста мизерно, тъй като се възстановявах от труден период, свързан с проблеми от личен и служебен характер. За кратко време бях качила много килограми и метаболизмът ми се беше разстроил тотално. Въпреки усилията ми във фитнеса, ефект нямаше никакъв, докато не започнах да се стабилизирам емоционално и да спя (почти) човешки. Затова и започнах Онлайн Предизвикателството.

„Първоначалната ми идея беше да разнообразя тренировъчния си режим, който от 2 години не беше променян и с който бях достигнала плато в напредъка. Избрах Live To Lift, понеже ви следя от известно време и много ме спечели разумният, научно обоснован подход към храненето и тренирането. Както и това, че здравето се поставя на първо място, а не безмозъчното блъскане и помпане на мускули на всяка цена. Това исках и аз – здравословно да прогресирам в залата, ставайки по-силна, да сваля мазнините, натрупани през продължителния лош период, от който излизах и… Да, подобно на барон Мюнхаузен, да се хвана сама за раменете и да се издърпам от психологическото блато, в което се намирах. С две думи: да се погрижа за себе си. Знаех, че здравото (но разумно и целево) трениране ще ми помогне в 2 направления:

1) физическото натоварване често е свързано с психическо разтоварване;

2) подобреният външен вид помага за повече самоувереност, а тя е полезна във всички сфери на живота.

А аз определено имах нужда от доза допълнително самочувствие! Така че се свързах с Live to Lift и разбрах, че Онлайн предизвикателството е моята възможност да направя нещо от разстояние. Тъй като идеята да се предизвиквам винаги ми е харесвала, се ентусиазирах и реших да участвам.” 

Важна роля изигра и обещанието, че приготвянето на храна по режима ще е лесно, което в последствие се потвърди. Разбира се, не всичко по пътя беше цветя и рози. Тъй като обичам движението и съм свикнала да спортувам, тренировките ми се видяха разнообразни и натоварващи по много приятен начин. По-трудно ми беше да “преглътна” хранителния режим.

Имаше моменти, в които умирах за нещо въглехидратно и забранено. В тези случаи от полза беше твоята подкрепа, Жорка, както и осъзнаването, че ако се случи да съгреша с няколко блокчета шоколад, няма нужда да се самобичувам после. Трудно беше и това, че кантарът дълго време не мърдаше: обезкуражаващо, предвид усилията и енергията, с които се хвърлих в Предизвикателството. Но тук добрият стар шивашки метър и фактът, че с всяка тренировка ставах по-издръжлива, ми повдигнаха духа. Никога не съм мислила да се откажа. Знаех, че независимо дали имам зашеметяващ резултат или не, със сигурност правя нещо добро и за духа, и за тялото си.

Чувството, че преодоляваш себе си, ако ще и със съвсем малко, е пристрастяващо. Най-големите промени, които настъпиха в резултат от онлайн предизвикателството, бяха в отношението ми към самата мен. Освен, че научих много неща за храненето, тренирането, разгряването и масажа, в по-глобален план може да се каже, че станах по-спокойна. Прощавам си мааалко по-лесно. Не че съм извървяла целия път до Дзен, но тръгнах по него. Та, ако мога да обобщя урока за себе си с един цитат от гръцкия поет Кавафис:

“Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там – това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре – години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.”