Криси: От паник атаки и депресия до яката работа! (Част 1)

За мен тренировките с Live to Lift дадоха началото на един нов, по-добър живот. Годината преди да започна да тренирам беше една от най-тежките в живота ми поради ред причини. Разболях се от толкова много болести, които не съм имала през живота си и за капак се отключиха и паник атаки, които ме сринаха до най-дълбоките нива на депресия. Аз обичам да държа нещата под контрол и начина, по който психиката ми си играеше с мен, ставаше непоносим. Реших да сменя радикално много неща в стремежа си да се почувствам пак жива.

Започнах от храната. Шест месеца бях на специален режим, свързах се и с хомеопат, но и това не беше достатъчно. Паниките намаляваха, но депресията и чувството на изгубеност, безцелност си оставаха. До един момент, в който съпруга ми ми изпрати линкове към страниците на 2 „групировки“ с лични треньори. Избрах ЛТЛ заради логистиката. Смешно ми е сега, като го пиша това, понеже много бързо замених удобството на Академик с пътуването по час и десет минути сутрин – от Банкя до Спартак – 3 пъти в седмицата).

Мотивацията ми да тръгна да тренирам

не беше, за да изглеждам по-добре (въпреки, че имаше нужда и от това), а за да се чувствам по-добре и да съм по-здрава.

Вече девет месеца тренировките в Live to Lift са част от моя начин на живот и рядко допускам някакво събитие да ми развали плановете за трениране. За това време научих много неща за себе си. По принцип съм влизала и преди във фитнес зала (супер аматьорски с познатите 12 повторения за всички части на тялото  с розови гири) и определено ми е било безинтересно и скучно. Благодарение на Вяра обаче представите ми за силовите тренировки тотално се преобърнаха. Позитивизмът, който искри от нея и способността й да мотивира определено ме амбицираха да постигам все по-високи цели, а аз по принцип съм много целеустремен човек.

Какво постигнах:

(и се надявам, че ще продължа в този дух и занапред)

• сила – никога не съм и предполагала, че мога да изградя силата, която имам в момента;
• загуба на килограми, мазнини и обиколки;
• енергия;
• спокойствие и живот без паник атаки

Какво научих:

• спортът наистина е здраве и пожелавам на всеки да намери точно този вид спорт, който го прави най-щастлив;
• човек винаги може повече – да си даваш зор му е майката! Благодарна съм на Цецо, че не ми го спестява (ако искате да не ви го спестява и на вас, елате на Live to Lift Basics – бел.ред.);
• определено съм мазохист – тежките/специалните програми на Цецо са ми по-интересни от “нормалните”
• резултатите се постигат с много упорит труд и работа. Не, че не го знаех и преди, но при тренировките тази зависимост чудесно се онагледява;
• може би е трябвало да стана щангистка 😀

И така, установих, че обожавам да тренирам и да постигам все повече и повече.  Да надскочиш себе си, когато мозъкът ти казва че няма да се справиш, а тялото ти показва, че е доста по-напред от ума – това е невероятно чувство и страхотна мотивация да постигаш повече и да изпиташ удовлетворение от свършеното.