“Всяка човешка дейност е микропроекция на живота.” Това ми каза веднъж мъдър човек на име Лазар Радков.
Възможно е цитатът да не е 100% точен, но семплата елегантност на тази идея за мен е право в десетката. Тълкувам си я така: от всяко нещо, с което се занимаваме, могат да се научат универсални уроци. Те са валидни и приложими спрямо повечето останали човешки дейности и аспекти на живота ни.
Две неща, които заемат голяма част от времето и вниманието ми, са борбата с болежки и борбата с други хора. Първото го правя професионално от около десет години – изучавам собствени и чужди болки и помагам за елиминирането им, доколкото мога. Второто е изцяло за удоволствие – визирам любимото ми бразилско джу-жицу (БЖЖ накратко), което практикувам сериозно от почти две години.
(бел.авт. – БЖЖ е, мнооооого общо казано, вид борба в стойка и на земя. Не искам да измествам фокуса с подробни обяснения – има Гугъл. Ако искате да придобиете впечатления от първа ръка – заповядайте да потренираме заедно в Twisted Jiu Jitsu 🙂 )
Болежките и борбата
Уроците, на които учат бойните изкуства, са много – спокойствие в стресови ситуации, способност да си отстояваш позицията, самонаблюдение, психическа устойчивост – това са само първите, които ми идват на ум. Разбира се, всеки ги научава различно, пречупвайки ги през призмата на собствените си преживявания. Именно оттам идва най-голямата полза: така човек учи наистина качествено и има възможността да използва наученото и в останалите си роли в живота.
Най-неочакваният личен позитив за мен до момента – практикуването на БЖЖ ме прави по-добър терапевт. Помага ми да се справям по-ефективно със собствените си болежки, да уча нови неща за болката като цяло и да прилагам тези уроци в работата си с други хора. Ето някои от тях:
Болка винаги ще има
Когато човек тренира сериозно и дългосрочно, ще се сблъска с най-разни болежки и поне няколко контузии. За скромния си двугодишен стаж съм събрал бая случаи на скован врат, схванат гръб и болящи колене. В поне 99% от тях вината е била основно моя. Затова и колкото повече тренирам, толкова по-рядко изпадам в подобни ситуации.
Имам приятели, които обмислят да започнат БЖЖ, но тази идея ги спира. “Изглежда интересно, но не искам да се счупя.” Разбира се, кой иска? Фактът, обаче, си остава – най-вероятно ще се счупиш (т.е. ще те боли нещо).
Нека сега погледнем малко по-глобално на нещата. Без значение дали човек тренира здраво или активно подпира дивана, почти сигурно е, че в даден момент от живота си ще се сблъска с някаква болежка. За някои ще е лека, за други – инвалидизираща. Дали траеща дни или години – познавате ли зрял човек, когото никога нищо не го е боляло?
Болка винаги ще има. Изборите, до които може да ни доведе осъзнаването на този факт, са два:
- Всеки път, когато се сблъскваме с нея, да забучваме глава в пясъка и да си казваме, че така стоят нещата.
- Да се стремим да научим колкото е възможно повече за болежката, която ни мъчи, междувременно намирайки начини да правим нещата, които искаме.
Това важи особено силно за хората, които се борят с хронични проблеми. Според личния и професионалния ми опит, ако нещо е боляло с години, шансът да спре напълно и никога вече да не се “обади” не е голям. Особено ако има и структурна патология – дискова херния, например.
Въпреки това, ако човек е положил усилията да научи повече за болката си и знае какви фактори ѝ влияят добре и какви – зле, може да живее пълноценно и да се сеща за нея рядко.
Когато те мачкат (болежките) – отпусни се!
Едно от първите неща, с които всеки начинаещ в БЖЖ се сблъсква, е мачкането. По-точно – усещането да те мачкат почти всички останали в залата. Съответно, един от основните уроци е как да издържиш с минимални последствия и достатъчно дълго, за да имаш възможност да се измъкнеш от неприятната ситуация.
Отговорът се състои от три части:
- Отпусни се – иначе натискът става по-силен;
- Дишай – в противен случай ще се изтощиш много бързо;
- Мисли – използвай знанията си за ситуацията и начините, по които можеш да излезеш от нея;
Същото важи на 100% и когато те натиснат болежките.
Умението да запазиш спокойствие и да не се даваш на негативните емоции, свързани с болката, е първата стъпка към проактивното решаване на проблема. Едва тогава можеш да предприемеш необходимите действия и да продължиш да го правиш в дългосрочен план.
Отпусни се и дишай, не само в преносен смисъл, но и в буквален. Прости дихателни упражнения и самомасаж могат да свършат чудеса дори и в случаи с доста сериозни болежки.
Един пример: Тези дни съм в “лош” период и кръстът ми е доста скован. Вчера ми беше трудно да вървя. Днес вече тренирах веднъж и след малко отивам на БЖЖ – просто защото знам как да се погрижа за себе си, когато изпадна в такова положение.
И с болка, и без – може!
БЖЖ е пристрастяващо. Когато човек се сблъска с контузия/болежка, често първият инстинкт е да спре с тренировките, докато проблемът отмине. Понякога това е най-добрият подход.
Често, обаче, не му се прекъсва и идва в залата да потренира само техника, без да се бори. Открива, че някои движения са му невъзможни, но с други няма никакъв проблем. Щастие – не е нужно да спира да прави любимото си нещо!
Без значение каква е болежката и какво е нещото, принципът си вАжи – най-често начин има, въпреки болката. Стига човек да бъде внимателен и междувременно да се погрижи за възстановяването си.
Всяка дейност е микропроекция
Важен урок от повечето адекватни бойни изкуства е фактът, че не сме безпомощни. В БЖЖ може да си физически по-слаб от противника си и да надделееш, използвайки спокойствие и знания.
При борбата с болежките също не сме безпомощни. Началото идва от подходящата нагласа и умението да се фокусираме върху нещата, които можем да контролираме. Останалото често е въпрос на време и практика.
Ако имате желание да научите повече, за да се борите по-ефективно с болежките си – разгледайте онлайн-проекта ни “30 дни до БЕЗ болка” или директно се свържете с нас!
- За болежките и бойните изкуства - April 1, 2019
- Как да НЕ ни е скучно във фитнеса - February 20, 2019
- Три (непопулярни) стъпки за по-малко болежки - February 7, 2019