Имаме една тренираща на име Силвина Фурнаджиева. Тя ми е споделяла за учудването на нейните познати от това, че се е превърнала от почти сраснал се със стола компютърджия в активно тренираща. И не й писва! При това очевидно поддържа устойчиви навици. Силвина продължава да тренира дълго след като много от същите тези чудещи се хора са опитали и са се отказали. Заговорихме се за това как го е постигнала и тя взе, че написа цяла статия по темата.

Започнах да тренирам преди около две години. В началото вкъщи, с два дъмбела от по килограм. След това в залата, с много леки упражнения. (Нещата, от които едно време ходех по ден-два с мускулна треска, сега са част от загрявката ми.)

Сега ходя в залата през ден. И не само ходя, а и вдигам тежко, когато отида. През цялото това време от хора, които не тренират, но се чудят дали да не пробват, чувам по някоя от тези фрази:

“Пак ли отиваш на тренировка? Как не ти омръзна за толкова време?”

“Иска ми се и аз да започна да тренирам, но няма да мога да издържа да съм редовен като теб.”

“Как се мотивираш, че даже и през ден? Не ти ли е скучно?”

И любимата ми: “Браво на теб, имаш много силна воля, та да продължаваш да ходиш на фитнес толкова редовно!”

Е, тук идва интересната част. Не ми се налага да упражнявам воля или да се мотивирам, за да отида до залата, нито за да правя все по-трудни неща там и да прогресирам. Не защото съм си нацепена батка по природа (макар че треньорът ми в един момент отбеляза доволно, че ще стане батка от мен в тоя живот), а защото превърнах тренировките в навик.

Да влязат навиците

Замисли се за някой от навиците си. Как се мотивираш да си измиеш зъбите? А не ти ли става скучно да го правиш всеки ден? Ако ти задам някой от тези въпроси на живо, сигурно ще се изсмееш. Ако си от по-деликатните хора, които внимават да не обидят събеседника, може би ще си замълчиш. Но се хващам на бас, че не ти се налага нито да правиш нещо специално, за да се мотивираш за това действие Нито го пропускаш, защото не е особено интересно. Правиш го по навик, без дори да се замислиш за него.

Знаеш ли, че можеш да постигнеш същото и с тренировките?

Наскоро писахме за това как да не ни е скучно във фитнеса, но какво да правиш, ако просто не можеш да се накараш да отидеш до залата? Или ако след силното (буквално и преносно) начало усещаш, че мотивацията ти поотслабва и започваш да пропускаш по някоя и друга тренировка от време на време?

Как се гради навик?

При повечето хора са необходими 30 дни на ежедневно повторение на едно действие, преди то да се превърне в навик и да започнат да го извършват, без да се замислят. В това правило има и една уловка: действието трябва да не се усеща като особено голямо усилие. Колкото по-малко и лесно за извършване е, толкова по-неусетно ще го превърнеш в навик. Също толкова вярно е и обратното. Колкото по-тежко и трудно ти е едно действие, толкова повече рискуваш да зачакаш с трепет последния от тези 30 дни. И с толкова по-голям хъс да продължиш по старому след като тази глупост най-сетне ще ти се махне от главата.

Ето и как да приложиш това на практика, ако искаш да изградиш навик да се движиш всеки ден. Просто прави нещо (ставна гимнастика, лежанка с дъмбели, разходка на бърз ход) всеки ден по пет минути. Само пет, не повече.

Струва ти се малко? Разбира се, че ако се увлечеш, може да продължиш с още няколко серии… и ако след тях още имаш желание, колко му е да направиш една тренировка?

Основната ти цел обаче не е цяла тренировка. Тя е да изградиш навика за спорт, така че в края на 30-те дни да ти е по-трудно да не отидеш до залата (или да не вдигнеш дъмбелите вкъщи), отколкото да го направиш. И да започнеш да се движиш, без да се замисляш за това. Също както не се замисляш дали да се облечеш сутрин и дали да минеш през банята.

Допълнителен хак за устойчиви навици

За да е сигурно, че ще си изпълняваш зададеното действие всеки ден и няма да скатаваш, добра идея е да си имаш другарче. Това е някой, с когото да работите заедно и пред когото да споделяш ежедневно, когато си направиш действието за деня. Още по-добре е, ако това другарче има подобна на твоята цел. Така освен да се отчетеш пред него, че работата е свършена, да можете да си помагате взаимно (и другарчето да се отчита пред теб) и да обменяте опит. Още по-добре, обаче е това другарче да може да ти даде съвет по отношение на храненето, упражненията, навиците и да те държи отговорен за постигане на целите. 

Един от най-добрите начини да реализираш това е с нашата помощ. Неслучайно нашето онлайн предизвикателство е с продължителност точно 30 дни. И не случайно в него, освен насоки как да тренираш и какво да хапваш, имаш и подкрепата на Георги, с който можеш да обсъдиш как вървят нещата и да получиш помощ и насоки. Виж какво представлява предизвикателството и как може да ти помогне или направо пиши на главния отговорник, ако имаш въпроси.

zapishi_se

Георги Ненов
Пиши ми!
Как да НЕ ни писне да тренираме дългосрочно?

Коментари