Забелязвам, че продължава да има хора, които си мислят, че целта на нашите 30-дневни Предизвикателства е човек да свали килограми, сантиметри, мазнини. Или пък да качин N-килограма мускули.
За хората, които никога не са участвали – това е съвсем нормален начин на мислене.
Когато обаче се запишеш в подобно Предизвикателство по собствено желание, една от първите ми задачи е да ти помогна да опознаеш себе си. Да научиш повече за:
- Собственото ти тяло;
- Собственото ти здраве;
- Собствените ти способности;
- И най-вече – лимитиращите вярвания в собствената ти глава!
Да, безспорно резултатите носят мотивация, но не са най-важното. Те са следствие! Това, което носи дългосрочния успех и ни помага да подобрим качеството на живота си цялостно са изброените по-горе четири точки.
Веси е първият човек, който се
размрънка още преди да е започнал, но…
после се взе в ръце. По-надолу ще разберете до какво доведе това.
Сега, след като Веси е продължила съвсем сама да използва наученото, тя реши да ми изпрати своята история и аз веднагически я споделям с вас.
Ето я и нея:
Историята на Веси
Както повечето хора, които започнат хранителен режим и спорт, аз взех категоричното решение да го направя след „голямото преяждане“ около Нова година. Това обаче беше просто последната капка в морето…
От доста време леко и неусетно бях натрупала излишни килограми, макар да спортувам от години и да съм активна в почивните дни – велосипед, ски, туризъм…
И реших „Не, трябва да се направи нещо! Този път край!“. Имах във Facebook Live to lift, знаех ги, видях съобщение за ново Онлайн предизвикателство, мнението на Мира за нейната промяна и за нула време си го букнах и аз.
От там започна fun-ът… Fun за всички в къщи, но за моя сметка. 🙂
Съпругът ми, който смята, че отслабването е лесно – „просто не ядеш“, първо каза, че е тъпо, после реши, че за парите, които съм платила, ще си направи страхотно забавление.
И ме почна: “Ще го спазваш, платила си по 3 лв. на ден! :)” , “За 3 лв. на ден, такъв майтап! :)”, “Не пипай хляба, на диета си! 🙂 “
На мен обаче,
не ми беше смешно.
Получих режима, първо се ядосах, после се разплаках, защото реших, че „Ето и това е пълна глупост и няма да стане нищо“.
Бяха изключени храни, които цял живот съм обичала и бяха включени храни, които ям рядко и с не особено удоволствие. Абе, с една дума „ужас“. Нямаше грамажи, нямаше разписание колко точно, кога да се яде.
Имаше двигателен режим с упражнения, като някои от тях не можех да изпълня.
Написах гневен мейл на Георги, който ми каза да не се отказвам, а поне да опитам. Оплаках се и на сестра ми, и тя ми каза същото. Ми, да опитам тогава…
Оказа се, че храната ми е трудна, но да се приготви не отнема никакво време. Хубаво е да сготвиш за 30 мин. и да знаеш, че имаш какво да ядеш целия ден без да го мислиш.
Георги ми предложи консултация преди да започна да спортувам. Е, това беше мнооого полезно.
Ако кажа, че ми е било лесно, ще излъжа. Трудно ми беше и с храната, и със спорта, но най-вече със съня и почивката.
Оказа се, че хранителният режим е труден, но не си гладен!
Това с грамажите и сложните манджи с подправки, които не съм чувала, винаги ме е изнервяло. Броенето на калории, допълнително ме влудяваше. Тук тези неща ги нямаше.
Постепенно почнах да ставам уверена и в залата.
Резултатите
не дойдоха веднага, но в един момент някак започнаха да се случват.
Имаше вечери, в които казвах „чувствам се гладна и нещастна“. В действителност не бях гладна, количеството беше повече от това на другите, но просто не бяха нещата, които исках да ям. Аз обаче съм упорита като магаре и не се отказах. Хванала съм се на хорото, ще го играя до края.
След 1-вия месец резултати имаше, доволна бях, но не напълно. Продължих с Easy fat loss.
Тук вече се успокоих. Храната беше ехееееееее колко по-лесна, тренировките вече не ме тревожеха, заменях упражненията, които не мога да правя, с други. Абе, набрах инерция и увереност.
Кантарът почна да ме радва,
сантиметърът също, хората почнаха да ми казват хубави неща, да си обличам старите дрехи, да си купувам нови в по-малък размер.
Майка ми ме видя точно „преди“ и веднага „след“ 2-рия месец и каза „Това не може да са само 5 кг.“ Е, да , но бяха само 5 кг. Разликата обаче беше видима.
Задължително искам да благодаря на Георги, че ме слушаше и отговаряше на целия камион с въпроси, които му поставях. Помогна ми да адаптирам всичко, така че да е добре за мен.
Резултатите от това мое предизвикателство са:
- Научих за себе си неща, които никога не съм знаела.
- Вече не се интересувам колко килограма тежа. На челото ми не ги пише. Важното е, че се чувствам добре.
- Видях, че мога да оцелея и да се чувствам добре с много по-малко количество храна.
- Видях, че мога без някои храни, няма нищо страшно. Дори е добре.
- Вече знам формулата и знам, че ако се наложи пак ще се справя.
- В момента съм на 40г. и това е най-добрата ми физическа и психическа форма до момента.
- Свалих килограми и сантиметри, но качих мускули, самочувствие и настроение.
В заключение мога да кажа, че това беше най-добрата ми инвестиция за 2019 г. и е първото нещо, което при мен работи и то за толкова кратко време!
Отговорните хора ВИНАГИ
постигат отлични резултати. Това са онези, които разбират, че Предизвикателството е двупосочен процес – процес на даване и получаване. Отговорни са хората, които задават НАЙ-МНОГО ВЪПРОСИ. Както и всички онези, които не казват НЕ МОГА, а казват ДАЙ ДА ИЗМИСЛИМ КАК …
Изобщо не е случаен фактът, че тези хора постигат най-добрите резултати.
Веси започнa с нашето Базово fatLOSS Предизвикателство, след което продължи с Easy fatLOSS през втория месец.
Без да ви лъжа ще ви кажа, че не е лесно и че ще се наложи да се потрудите и да си дадете зор … но, както виждате си заслужава. 😉
Ако се чувствате достатъчно мотивирани – Предизвикайте се още сега и се запишете за следващото fatLOSS Предизвикателството. Георги ще ви се обади лично, за да отговори на всичките ви въпроси преди да започнете.
