Кои витамини и минерали помагат при COVID-19, настинка и грип?

Първо, преди да започнем, е много важно да уточним, че все още НЕ съществува дори ЛЕКАРСТВО, което да е доказано, че помага при лечение на инфекция с корoна вирус.

Да, китайците и италианците вече имат някакъв импречитен, опит.

Да, вече има някакви изследвания за ефективността на някои лекарства, но нито изследванията са направени върху достатъчно голям брой хора, нито самите изследвания са повторения достатъчно на брой пъти, нито са с най-добрия дизайн за целта …

Така че ако някой се опитва да ви убеди, че разполага с лекарство срещу вируса, нежели хранителна ДОБАВКА – то този човек или е много заблуден, или се опитва целенасочено да заблуди вас.

Вече дали го прави, защото просто обича шума на парите, или защото трябва да плаща лизингите на колите на трите си любовници, не знам и не желая да научавам.

След още няколко месеца вероятно ще разполагаме с достатъчно на брой качествени изследвания, направени върху голям брой хора, но до тогава е важно:

> първо, да НЕ спекулираме с недоказана информация

> второ, да видим с какво друго разполагаме

И тук се оказва, че има доста изследвания за това как определени витамини и минерали могат да ни помогнат да боледуваме по-рядко и да оздравяваме по-бързо.

Да влязат Витамин S, Д и Цинк!

Витамин С

Повечето хора почват да пият витамин С като се разболеят и не че е лошо, но реално ефект от витамин С има, ако сме го пили ПРЕДИ да се разболеем.

Мета-анализ направен от Hemilä и колектив върху 29 изследвания през 2013 установява следното (1) :

Когато сме ЗДРАВИ:

• приемът на витамин С леко намалява продължителността и СИМПТОМИТЕ на настинката, когато се разболеем
• леко намалява продължителността значи, че намалява времето средно с 8% при възрастните и с 14% при децата
• отново при децата приемът на 1-2 грама витамин С на ден намалява продължителността на настинките със средно 18%
• Атлетите, които приемат витамин С, страдат ДВА пъти ПО-РЯДКО от настинка в сравнение с тези, които не приемат

Когато вече сме БОЛНИ:

• пак може да взимаме витамин С, но изследванията показват, че не е имало особен ефект

Изследването не казва да не пиете витамин С, докато сте болни, казва, че можете да имате полза, ако го приемате, докато сте здрави, и го приемате редовно.

Препоръчителната дневна доза Витамин С е 90 мг за възрастни като при децата е 2-3 пъти по-ниска в зависимост от възрастта.

Токсичност при по-високи дози на прием почти не се наблюдава (2) като в редките случаи, когато се среща, негативните ефекти се изразяват под формата на стомашно-чревен дискомфорт и/или диария (3)

Разбира се, винаги се консултирайте с личния си лекар и особено, ако имате проблеми с бъбреците или фамилна история на проблеми с бъбреците или хемохроматоза.

Препоръчително е да се стремим да набавяме нужните ни количествата Витамин С предимно от хранителни източници, като най-високите нива на въпросния витамин можем да намерим в:

> червените чушки, портокалите, грейпфрута, броколито и ягодите

Кой витамин още може да помогне?

Да влезе Витамин Д!

Още познат като “слънчевия витамин”, понеже си го набавяме като го синтезираме, когато изложим кожата си на слънце. Витамин Д участва в повечето процеси, които протичат в тялото ни.

В конкретния контекст епидемиологични изследвания на Berry и Rafiq и колективи от 2011 и 2018 показват, че когато нивата ни витамин Д в тялото ни са ниски, сме изложени на по-голям риск от развиване на вирусни инфекции на горния дихателен тракт. Демек да ни боли гърлото, да ни тече носа, да вдигаме температура от това плюс всички останали прилежащи гадости. (4)(5)

Отделно мета-анализ от 2017 г на Martineau и колектив върху 25 изследвания показват, че приемът на витамин Д намалява както асматичните пристъпи, така и инфекциите на горен дихателен тракт (6)

Как стои въпроса при децата?

През 2010-та Урашима и колектив правят изследване върху 334 деца между 6 и 15 години, като на половината дават 1200 IU витамин Д дневно, на другата дават плацебо като изследването е от изключително високо качество (рандомизирано, двойно сляпо клинично изследване).

Това, което се случва е, че в края на грипния сезон в групата, получавала витамин Д, има 58% по-малко заболели от грип (и шест ПЪТИ по-малко астматични пристъпи при децата с астма, сравнено с децата с астма, която не са приемали витамин Д) (7)

И понеже някои хора ще питат за препоръчителните дози – първо искам да кажа, че Aglipay и колектив през 2017 г провеждат рандомизирано проучване върху 703 деца между 1 и 5 години и установяват, че няма разлика, дали децата получавали 400 или 2000 IU витамин Д. (8)

Така че за децата, вероятно е ОК, полезно и безопасно  да се суплементира с 400 IU витамин на Д дневно.

За възрастните – правете си профилактични медицински изследвания веднъж на шест месеца и следете 25-OH vitamin D3 да не ви пада под 40 ng/ml.

Дневните препоръки са между 2000 и 4000 IU като при сериозен дефицит може да се препоръчат и доста по-големи дози, но за това ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се консултирате с личния лекар.

Най-богатите на витамин Д храни са скумрия, телешко, черен дроб и жълтъци. Но дори и в тях количествата са нищожни в сравнение с това, което тялото ни може да синтезира от слънцето.

Уви, по нашите географски ширини можем да си набавяме витамин Д само през половината от годината и затова е важно през другата половина (зимния сезон) да имаме достатъчно богати на витамин Д3 храни и да суплементираме.

Една от най-евтините форми на Д3 по аптеките е продуктът “Вигантол” и .. го няма от няколко месеца, а в момента покрай COVID-19 няма почти никъде почти никакъв Д3, така че:

• Ако намерите витамин Д3 (холекалциферол) – вземете си
• Не си взимайте Д2 (ергокалциферол) – усвоява се по-зле и имаше някакви противопоказания, които съм ги забравил, а сега не ми се търси, понеже този пост стана доста дълъг, а има още
• Въпреки че е зима – излизайте голи на терасата по обед като е слънчево (и внимавате да не настинете) – дори да не синтезиране много Д3, поне е приятно 😉
• Добавете богати на Д3 храни в диетата си, но внимавайте с калориите и с мазнините, ако имате проблем с жлъчката

Все пак:

“А какво да правя като вече съм болен?”

Да влезе Цинкът!

Подобно на витамин Д и цинкът има множество функции в нашето тяло. Една от тях е в имунната ни система, където играе ключова роля. 

Ако, примерно, често боледувате, е доста вероятно да имате недостиг на цинк.

Установено е, че между 50 и 80% от настинки се причиняват от риновируси, корона вируси (вируси от същата група като SARS COVID 19, който мъчи в момента, но различни), RSV и параинфлуенца.

Установено е също, че стандартната настинка продължава средно около 7 дни.

През 2015 Hemiä и колектив откриват, че приемът на цинк под формата на суплемент за смучене (хапче за смучене), намалява случаите на

• Течащ нос  с 34%
• Запушен нос с с 37$
• Кихане с 22%
• Раздразнено (драскащо) гърло с 33%
• Възпалено (зачервено) гърло с 18%
• Прегракналост с 43%

През 2016 г същият учен и колегите му откриват, че приемът на цинк под същата форма, намалява продължителността на настинката средно с от 2 до 4 дни

И пак той през 2017 г установява, че при две групи болни – една взима цинк, другата не – на ден 5 от началото на настинката, оздравелите от групата, която приемала цинк, били средно 2,5 ПЪТИ повече от оздравелите от групата, която не приемала цинк.

Колко цинк да приемаме?

Първо, препоръчителната дневна доза цинк е 40 мг

В цитираните по-горе изследвания хората приемали между 75 и 95 мг цинк дневно. 

Има данни, че прием на 100 мг цинк дневно в продължение на няколко седмици няма негативни ефекти. Търсих доста и не успях да намеря, откъде идва това твърдение. Намерих данни за токсичност, но там количествата започваха от 500 мг дневно и нагоре за още по-продължителен период от време.

Така че вероятно е ОК да използваме протокола, който са използвали при цитираните по-горе изследвания (75 – 95 мг/ден), когато се разболеем, а през останалото време да суплементираме с 20-40 мг на ден. Просто, първо изследователите никога не биха използвали протокол, който да постави под риск здравето на изследваните субекти и второ – защото симптоми на токсичност от цинк не са наблюдавани по време на въпросните изследвания.

И разбира се, най-добре е да се стараем да си набавяме достатъчно цинк с храната, а най-богатите на цинк храни са – месо, всички видове миди, стриди, скариди, раци, бобови, ядки, семена, яйца и млечни продукти.

Внимание! – хората в цитираните по-горе изследвания са имали цитираните резултати, понеже са увеличили приема си на цинк в рамките още на първите 24 часа след като са получили първите симптоми на настинката. Т.е. Действали са бързо. Имайте го предвид.

Внимание 2! – някои хора са по-чувствителни към цинк от други и ако почувствате желание за гадене или стомашен дискомфорт – прекратете приема. На някои хора така им действа допълнителния прием на цинк, но като го преустановят, описаните негативни симптоми изчезват. Ако сте от тези хора – просто наблегнете по-сериозно на изброените по-горе богати на цинк храни.

Внимание 3! – вегетарианците може да имат нужда да суплементират с 50% повече цинк в сравнение с не-вегетарианците, понеже първите не приемат доста от храните, които са богати на цинк, и при тях се наблюдава по-често дефицит на цинк (11)

Заключение и препоръки:

Изброените по-горе витамини и минерали са единствените, за които за момента има достатъчно убедителни изследвания в научната литература, че могат да окажат положителен ефект при заболяванията, характерни за зимния сезон, като настинка и грип.

Както виждате – никой от тях НЕ лекува настинка и грип. Единствено:

• Намаляват шанса да се разболеем
• И ни помагат да изкараме заболяването по-бързо и с по-леки симптоми

Как го правят?

Видяхте и при витамин Д и при цинка – хората с недостиг на въпросния витамин и минерал в телата си боледуват по-често и/или с повече и по-тежки симптоми.

Т.е. единственото, което реално се бори със заплахите за здравето ни е нашата Имунна Система. И тя има нужда от оптимални условия, за да функционира ефективно.

И когато нямаме оптимални условия като качествен сън, адекватен прием на цинк и нормални нива на витамин Д – имунната ни система не функционира достатъчно ефективно и ние страдаме.

Ами COVID-19?

Нека разгледаме внимателно КОЙ страдат най-много от тази инфекция и кои групи са изложени на най-голям риск.

Първо, това са възрастните хора над 65 години. Второ, това са хората със съпътстващи заболявания като сърдечно-съдови, диабет, рак, високо кръвно и т.н

Общото между всички изброени е, че имунната система е отслабена по един или друг начин.

Дали суплементация с изброените витамини и минерал ще помогне като превенция и при COVID-19, за момента не се знае. Ще се знае евентуално след половин до една година.

До тогава обаче нито настинката, нито грипът ще изчезнат. А ниските нива на витамин Д и цинк в организма водят до негативни последствия за още не един два аспекта от здравето ни (кости, полова система, състояние на коса, кожа, психика и т.н.)

Затова грижите се добре за тялото се и се хранете с богати на витамини и минерали храни (по-горе изброихме най-важните)

А колко добавка да пия в крайна сметка?

Имайте предвид, че това не е медицинска публикация, така че, ако сте решили да вземате добавки – най-добре я покажете на личния си лекар и го питайте какво мисли.

Данните от цитираните изследвания сочат следното:

>> Витамин С <<

Препоръчителен прием:

> за възрастни над 19 години – 90 мг дневно

> за деца – дозите са 2-3 пъти по-малки (говорете с лекаря си)

> през зимния сезон – дозите могат да се увеличат до 1-2г дневно (говорете с лекаря)

> ако имате стомашен дискомфорт – намалете дозата

> ако имате бъбречни проблеми или такива в семейството или хемохроматоза – ПЪРВО се консултирайте с личния си лекар

>> Витамин Д <<

Препоръчителен прием:

> за възрастни – 2000 – 4000 IU на ден

> и веднъж на шест месеца следете за серумните (кръвните) си нива на 25-ОH Vitamin D3

> ако имате сериозен дефицит – може и по-високи дози, но това трябва да дойде от личния лекар

> за деца – 400 IU ден

>> Цинк <<

Препоръчителен прием:

> профилактично 20-40 мг на ден

> при първи симптоми на настинка или грип – 75 – 95 мг дневно до отшумяване на болестта (не повече от две седмици)

> ако имате чувство за гадене или стомашен дискомфорт – намалете дозата или прекратете приема

Това е накратко.

Грижете се добре за тялото си и за здравето си.

Консултирайте се редовно с личния си лекар и го слушайте.

Четете редовно и се образовайте като използвате официалните научни източници.

Това е от мен.

Успех

Лазар Радков

Източници:

(1) Hemilä H, Chalker E. Vitamin C for preventing and treating the common cold. Cochrane Database Syst Rev (2013)

(2) Institute of Medicine. Food and Nutrition Board. Dietary Reference Intakes for Vitamin C, Vitamin E, Selenium, and Carotenoidsexternal link disclaimer. Washington, DC: National Academy Press, 2000.

(3) Jacob RA, Sotoudeh G. Vitamin C function and status in chronic disease. Nutr Clin Care 2002;5:66-74. 

(4) Berry DJ, et al. Vitamin D status has a linear association with seasonal infections and lung function in British adults. Br J Nutr. (2011) 

(5)  Rafiq R, et al. Associations of Serum 25(OH)D Concentrations with Lung Function, Airway Inflammation and Common Cold in the General Population. Nutrients. (2018)

(6) Martineau AR, et al.. Vitamin D supplementation to prevent acute respiratory tract infections: systematic review and meta-analysis of individual participant data. BMJ. (2017)

(7) Urashima M, Randomized trial of vitamin D supplementation to prevent seasonal influenza A in schoolchildren. Am J Clin Nutr. 2010 May;91(5):1255-60. doi: 10.3945/ajcn.2009.29094. Epub 2010 Mar 10.

(8) Aglipay M, et al. Effect of High-Dose vs Standard-Dose Wintertime Vitamin D Supplementation on Viral Upper Respiratory Tract Infections in Young Healthy Children. JAMA. (2017)

(9) Hemilä H, Chalker E. The effectiveness of high dose zinc acetate lozenges on various common cold symptoms: a meta-analysis. BMC Fam Pract. (2015) 

(10) Hemilä H, et al. Zinc acetate lozenges for treating the common cold: an individual patient data meta-analysis. Br J Clin Pharmacol. (2016)

(11) Institute of Medicine, Food and Nutrition Board. Dietary Reference Intakes for Vitamin A, Vitamin K, Arsenic, Boron, Chromium, Copper, Iodine, Iron, Manganese, Molybdenum, Nickel, Silicon, Vanadium, and Zincexternal link disclaimer. Washington, DC: National Academy Press, 2001.

Коментари