“Ще започна отново да се храня здравословно след ваканцията…”

“Като се роди бебето…”

“Баба като излезе от болницата…”

“Сега по празниците релаксирам. Но от 1 януари…”

“Дай ми този чийзкейк. Започвам режима в понеделник!”

Познато ли ти е? Хвърляш се с 200 в борбата за по-добро здраве, по-оптимално хранене, по-яка визия и спортни постижения. После обаче идва нещо (не)предвидено, което прави спазването на режима невъзможно. И тук се настаняват мисли като тези по-горе. Понякога е добре да намалиш скоростта. Но дали е разумно директно да вдигаш ръчната? И може ли този тип “почивка” от усилията ти, за да се радваш на по-добро здраве, да ти изиграе прекалено лоша шега?

100 тей прайш?

Какво му е лошото на това да дадеш зелена светлина на клетите трениращи да си вземат почивка от тренировъчния и хранителния режим, ако са на ваканция с децата, ако са затрупани с работа, вече са малко бременни или се грижат за болен роднина?

Нищо. Да започнеш на чисто след като си загубил пътя е много успокояващ мисъл. Съвсем нормално е да се замисляш да си вземеш почивка, за да подредиш мислите си и да стартираш отново, когато животът ти стане по-лесен. Все пак, тогава можеш да постигнеш доста амбициозни резултати. Но това натискане на бутона “пауза” е един от най-сигурните начини да саботираш себе си и плановете си за по-оптимално хранене, по-добро здраве и фитнес.

“Следващият път ще разцепя!”

Може да е абсурдно да се опитваш да подобряваш храненето и тренировките си, когато си в сърцето на ураган от хроничен стрес, почивка, отглеждане на малки деца или каквото и да е друго сериозно предизвикателство, което животът ти предостави.

“Да си дадем почивка” обаче твърде често усъвършенства едно единствено умение – да си даваме почивка. В повечето фитнес сценарии, се научаваш как да станеш “по-здрав” и “по-нацепен” в контролирани условия. Това, което рядко научаваш, е как да станеш по-добър в хранителните си навици, в тренировките, как да подобриш състоянието си в реалните условия на живота. Затова не се получава и не е устойчиво. Не защото ти не ставаш. А защото наборът от умения, които развиваш, ти гарантира краткосрочен успех и дългосрочен стрес.

Защо всъщност не си в добра форма?

Нека ви разкажа една история на нашия колега Джон Берарди – основателят на Precision Nutrition. Един ден той обядвал с познат. Въпросният познат се кълнял, че ниско-въглехидратната му диета и ежедневното тичане го поддържат в тази добра форма. Коментарът на Берарди го полял като кофа студена вода:

“Аха. А защо всъщност не си в добра форма?”

“Ъ-ъ, всъщност, ми е много трудно да се придържам към нея. Тъкмо се роди второто ни дете. До оня ден бяха празници. А и сега смених работата си. Но щом всичко се успокои, ще се върна към програмата и ще вляза във форма отново! Предполагам, че просто съм си дал малко почивка”

Тази история илюстрира ситуацията идеално. Ако си тръгнал по наклонената плоскост на силно рестриктивните режими – като героя в тази история, добрата ти форма виси на косъм. Причината е, че тялото ти знае само едно нещо: Как да влезе във форма, следвайки доста предизвикателна програма, когато условията са идеални.

А когато животът не е идеален (тоест, през повечето време)?

Болезнената истина тук е, че докато чакаш по-добро време,

губиш успехите и формата,

за която толкова здраво си се трудил. И за която си бил аутсайдерът на не един рожден ден, защото само ти не си ял торта. Много тъжно 🙁

Утре, в понеделник, догодина …. Щом си планирал да натиснеш паузата за известно време, това ти дава известно успокоение. А то е съпроводено с илюзорното убеждение, че ако “започнеш на чисто”, ще намериш “идеалното” време, за да рестартираш усилията.

За да не завалят оправдания, бих искала да направя една аналогия. Опитвал ли си да натиснеш “пауза” на други сфери от живота? Например, предстои ти повишение, което изисква повече усилия в работа. За 2 седмици всичко, за да което можеш и искаш да мислиш, е работа. Обаче вкъщи те чакат две деца, които щом прекрачиш прага, се залепят за крака ти като коала за клона на дърво. Това е идеален момент да натиснеш “пауза”, нали? Защо не кажеш на половинката си, че за 2 седмици даваш

пауза на родителството,

и за тази цел ще спиш на хотел, за да може режимът ти да бъде само работа-храна-сън? Ще мине ли номерът? Едва ли. Аз не бих опитала, за да разбера.

Няма как да дадеш пауза на работата, да не се явяваш в офиса известно време и да очакваш да не те уволнят и да се появиш когато дойде “идеалният момент”. Тогава защо очакваш това да се случи със здравето, храненето и физическата ти форма?

Не може да избягаш от професионалните, личните и семейните задължения. Както не можеш да избягаш и от нуждата да се грижиш за здравето си и за това да си във форма. Смисълът не е да бъдеш перфекционист, който стои на едно място и чака “идеалния момент”. Смисълът е да се движиш. Някак. Може да се търкаляш или да залиташ на всяка крачка. Или да вървиш накриво. Но е важно да се движиш.

Мантрата “всичко или нищо” обикновено не води до “всичко”, а до “нищо”. Затова и ние в Live to Lift предпочитаме да я заобикаляме заедно с нашите клиенти. “Когато каквото е възможно” е далеч по-печеливша стратегия както в дългосрочен план, така и за ограничаване на стреса, който сами можем да си причиним. А той – стресът, е лошото ченге, което пречи на свалянето на мазнини, на качването на мускули, на взаимоотношенията ни с другите, на продуктивността ни в работа и на какво ли още не.

Можем да си го спестим 😉

Стела Пенчева
Когато си даваме почивка от прогреса

Коментари