Нека ви разкажа една вдъхновяваща история – тази на Юсейн Болт. Човекът, който очевадно има голям талант в бягането… и не толкова очевидно на няколко пъти е бил на косъм да съсипе този талант защото някой – треньорът или самият Болт, не си е написал домашното.

Юсеин Болт е тичал за кеф през цялото си детство. И е можел. Със същия този кеф е печелил състезание след състезание в училище, не само защото мрази да губи, но и защото има дарба, талант, ген, както щете го наричайте, да тича. И да тича бързо като светкавица на кратки разстояния въпреки своите 195 см.

След като решава, че ще преследва спортна кариера, Болт навлиза в професионалния спорт на 17. Започва да тренира със специалист, известен като “треньора на най-добрите” –  Фитц Коулмън. В първото си състезание – игрите CARIFTA 2004, които са най-голямото спортно събитие на Карибите, Болт става първият младеж, избягал 200 метра за под 20 секунди. След това обаче по време на тренировка къса задно бедро и пропуска Световното за юноши. Успява да се вдигне на крака за Олимпиадата в Атина през лято 2004, където за негов кошмар, отново получава контузия.

Търсейки проблема под път и над път се оказва, че

Юсеин Болт има сколиоза.

Заради гръбначното му изкривяване десният му крак е с над сантиметър по-къс от левия. Тъй като интензивните му тренировки не са били съобразени с това, Болт твърде рано обира негативите. Треньорът му може да е бил велик, но за конкретния случай не си е написал домашното. И колкото и да е бил усърден Болт в тренировките, крайният резултат от тях е бил далеч от добър и успешен.

Следващият треньор на ямаеца обаче сяда и най-старателно си написва домашното. Оказва се, че за да не позволява на сколиозата да рефлектира върху представянето му на пистата, Юсеин трябва да отделя допълнително време в залата за специфични упражнения. Докато ги прави всичко е 6.

Когато започва да го домързява,

резултатите му на пистата спадат и вече са просто добри. Стават отново феноменални когато Юсейн Болт започва да си прави отново допълнителни упражнения, с други думи, когато отново започне да си пише домашното. 

Затова в края на кариерата си, въпреки сколиозата и своят ръст от близо 2 метра – нещо нечувано за спринтьор на къси разстояния, Болт има 31 медала, включително 3 златни от 3 възможни от Олимпиадата в Рио през 2016, когато Юсеин Болт навършва 30 години. Не е зле, нали? 

Не е нужно да се пънем да бъдем Юсейн Болт и печелим всичко. Но ако искаме резултати в нещо, каквото и да е то, ще трябва да намерим треньор или ментор, който редовно си пише домашното. Ще трябва също така и ние да си го пишем редовно. Само така можем да търсим, искаме и очакваме УАУ резултати. Всичко друго е заравяне на главата в пясъка.

Източници:

Юсеин Болт: По-бърз от светкавица. Моята автобиография. 2013

Biography.com – The biography of Usain Bolt

Стела Пенчева
Latest posts by Стела Пенчева (see all)
Защо и треньорът, и трениращият трябва да си пишат домашното

Коментари