Според мен две неща определят до голяма степен дали някой ще има успех с тренировките си :

1. Постоянство.

Дори да не се чувстваш добре, винаги може да се раздвижиш поне за 5 минути. Дори и нещо да те боли, винаги може да измислиш как да тренираш в залата.

2. Търпение.

То се изразява в това да осъзнаваш, че трайните резултати отнемат време и че ако си правил нещо което не работи, можеш да експериментираш докато намериш нещо работещо.

Петя е една от най-редовните и търпеливи трениращи, които съм имал и вече станаха 12 месеца откакто тренираме заедно. Ще оставя на нея да разкаже за себе си и съвместната ни работа през изминалата година.

 

“След няколко лекарски мнения, много четене по темата и една доста готина физиотерапевтка, реших, че нищо не пречи да пробвам с упражнения. Но не знаех от къде и как да започна… По това време точно имаше wellness седмица в офиса и Лазар Радков беше поканен да направи лекция. Нещата, които чух на нея ми звучаха логични, предизвикаха интерес и реших да проуча Live To Lift. Направих го, хареса ми това, което прочетох и чух. Свързах се с вас и така започнах.

Беше юни месец и през август същата година беше последният път, в който получих това изтръпване в много по-лека степен (след продължително седене, не след тренировка). По същото време правех и други неща – стараех се да се храня по-добре, ходех на масажи – и причината за отшумяването на изтръпването най-вероятно е комплексна. Но е факт, че най-вече и най-сериозно ходех на тренировки с Крис…”

 

 

Какви знания и опит ти дадоха тренировките с нас? Какви предубеждения и очаквания имаше преди да започнем да работим заедно и дали/как те се промениха?

 

“Научих много за техниката на изпълнение на упражненията и защо тя е от такова значение. Доста повече и по-обективно оценявам прогреса си, дори да е миниатюрен в дадени моменти, по-търпелива съм със себе си. А, да, научих и че много ми харесва мъртвата тяга…!

За предубежденията – опасявах се, че може да почна да изглеждам “като мъж” (?!), ако вдигам тежести… Не знам точно от къде съм имала това в главата си… В момента съм много щастлива с начина, по който изглеждам, и по-важното е, че се чувствам по-силна и по-енергична.”

 

 

– Как би искала да продължиш и какви нови цели си поставяш?

“Да направя успешно железен кръст (iron cross)! Това в кръга на шегата (донякъде). Целта ми за момента е да продължавам да тренирам редовно, защото ми е много интересно да видя какъв напредък мога да имам за още една година; да пробвам различни упражнения; да усъвършенствам други; да науча повече за храненето и как то влияе на резултатите. А ако мога и да помогна на някой друг, като го мотивирам поне да опита, това ще е черешката на тортата.”

 

 

– Твоят съвет към хората, които не знаят какво биха могли да постигнат?

“Опитайте, дайте си шанс, бъдете постоянни в тренировките и търпеливи към себе си. Дори да изпуснете дълго време поради някаква причина (командировка, почивка, “life happens”…), започнете отново. И не забравяйте да се радвате на напредъка си и да не се отказвате.”

 

 

 

С Петя започнахме да тренираме два пъти седмично по час, а след няколко месеца увеличихме на три пъти. Изтръпването в крака което усещаше в началото според мен е щяло да мине от само себе си, но подозирам, че тренировките са забързали този процес. Сега Петя не само, че няма проблеми с крака, а стана и доста по-силна – тя вече се набира, прави по 20 лицеви опори (от 1-2) и размята щанги, тежащи повече от нея.

Кристиян Дончев
Резултати след една година тренировки с ЛТЛ

Коментари