Да даваш зор или да си умен.. а защо не и двете?

Една от функциите на треньорите е да дават зор и да мотивират трениращите си да се напъват повече. Друг път обаче е точно обратното.
Ева е от хората които имат тенденцията да се напъват прекалено много по време на тренировка и моята роля като треньор в този случай е да натискам спирачките и да напомням, че тренировките са дългосрочен процес и че повече напъване не винаги значи по-добър резултат.
Оставям на Ева да разкаже за себе си.

“… ставам все по-силна, кондицията ми става все по-добра и, не на последно място, болят ме все по-малко от нещата, които ме боляха преди да започна да тренирам.”

“Минаха шест месеца и двадесет килограма от момента “о, не, повече не мога да продължавам така”!
А той настъпи, когато пръстенът ми отесня след локдауна пролетта. Да, пръстенът. И след това се премерих и установих, че съм няколко килограма над теглото, с което навремето влязох да раждам. Абсолютен шок.
Тогава трябваше спешно да реша какво да правя.
Сетих се колко фитнесът не ми харесва като идея. Самотно ми се струваше. И скучно. И мислех, че хората ще ме зяпат, докато правя жалки опити да ползвам уреди, чието предназначение не знам, защото мразя фитнес и нямам представа какво трябва да правя в него. Честно, ако някой миналата година ми беше казал, че ще ми е истински мъчно за затварянето на фитнес залите, доста щях да му се посмея.
После си дадох сметка, че от занимаване с нещата, които харесвам и ме успокояват, съм в това лошо физическо състояние. И си казах “ами, явно известно време ще трябва да се прави каквото трябва, не каквото обичам”.
Та, понеже се познавам и знам, че сама бързо влизам в удобните “нямам време днес”, “боли ме еди-кое-си, не мога да тренирам днес”, откровеното “о, мързи ме”, се свързах с Live To Lift, те “ми пратиха” Крис и в този един момент Промяната започна.
Започнах внимателно да подбирам храната си (междувременно стана ясно и че имам инсулинова резистентност и това беше още едно важно перо в избора на режим), да броя калории и да смятам микронутриенти. Крис много търпеливо изслуша и обсъди всичките ми залитания и въпроси по тази тема. Започнах да се движа повече. И най-вече да ходя абсолютно сериозно и системно в залата.
И вече съм в средата на пътя към килограмите – цел. Освен това, бавно и полека, ставам все по-силна, кондицията ми става все по-добра и, не на последно място, болят ме все по-малко от нещата, които ме боляха преди да започна да тренирам.”

Какви знания и опит ти дадоха тренировките с нас? Какви предубеждения и очаквания имаше преди да започнем да работим заедно и дали/как те се промениха?

“Стана ми ясно, че МОГА. Че мога да тренирам усилено и упорито и да виждам резултати. И вече знам как да изпълнявам редица упражнения правилно, ефективно и без да се повредя (голям страх да не си направя нещо, като баба съм станала. Точка за търпение на инструктора и тук.) Сега имам увереността, че мога да го завърша това приключение.
Предубеждения и очаквания… Както споменах, аз съм последният човек, който би чакал с нетърпение ходенето в залата и вдигането на тежести и то допреди само няколко месеца. Особено пък с някой отстрани, дето му казва какво да прави. Абсурд. За щастие много, ама наистина много не съм била права.”

Как би искала да продължиш и какви нови цели си поставяш?

“Целта ми още е напред в бъдещето.
А тя е основно да съм здрава и да живея пълноценно, чак след това да се харесам в огледалото.
Така че искам да продължа с още от същото – редовни тренировки, внимание към храната и повече движение в общ план. Пък като реша, че съм постигнала каквото съм искала, ще ме питате пак.”

Твоят съвет към хората, които не знаят какво биха могли да постигнат?

“Просто пробвайте. Няма нужда от големи думи или далечни цели още в самото начало. В този случай апетитът често идва с яденето.
Аз също нямах представа в какво се забърквам. Още не знам какво бих могла да постигна в следващите шест месеца.
Но знам, че не можех да кача едни стълби без да се задъхам и една цяла зима не ходих на любимата си ледена пързалка заради болки в коляното.
А сега мога да вдигна в тяга повече от собственото си тегло и ходя с огромно удоволствие по планини, които са ми били извън възможностите дълги години.
И това само заради едно решение и няколко реда, обменени в имейл с Live To Lift през лятото.”

Как тренираме

С Ева тренираме два пъти седмично по час, като през останалото време се опитва да е активна и да не се заседява прекалено много. Следи си калорийният прием и внимава какво яде, като все пак от време на време си е позволява от любимите си храни.
Ева вече направи първата си лицева опора и сега се целим към 100+кг тяга и клекове с личното си тегло на лоста.
Браво, Ева 🙂

Кристиян Дончев
Latest posts by Кристиян Дончев (see all)
Резултати след 6 месеца тренировки

Коментари

Tagged on: