

Да даваш зор или да си умен.. а защо не и двете?
Една от функциите на треньорите е да дават зор и да мотивират трениращите си да се напъват повече. Друг път обаче е точно обратното.
Ева е от хората които имат тенденцията да се напъват прекалено много по време на тренировка и моята роля като треньор в този случай е да натискам спирачките и да напомням, че тренировките са дългосрочен процес и че повече напъване не винаги значи по-добър резултат.
Оставям на Ева да разкаже за себе си.
“… ставам все по-силна, кондицията ми става все по-добра и, не на последно място, болят ме все по-малко от нещата, които ме боляха преди да започна да тренирам.”
“Минаха шест месеца и двадесет килограма от момента “о, не, повече не мога да продължавам така”! А той настъпи, когато пръстенът ми отесня след локдауна пролетта. Да, пръстенът. И след това се премерих и установих, че съм няколко килограма над теглото, с което навремето влязох да раждам. Абсолютен шок. Тогава трябваше спешно да реша какво да правя. Сетих се колко фитнесът не ми харесва като идея. Самотно ми се струваше. И скучно. И мислех, че хората ще ме зяпат, докато правя жалки опити да ползвам уреди, чието предназначение не знам, защото мразя фитнес и нямам представа какво трябва да правя в него. Честно, ако някой миналата година ми беше казал, че ще ми е истински мъчно за затварянето на фитнес залите, доста щях да му се посмея. После си дадох сметка, че от занимаване с нещата, които харесвам и ме успокояват, съм в това лошо физическо състояние. И си казах “ами, явно известно време ще трябва да се прави каквото трябва, не каквото обичам”. Та, понеже се познавам и знам, че сама бързо влизам в удобните “нямам време днес”, “боли ме еди-кое-си, не мога да тренирам днес”, откровеното “о, мързи ме”, се свързах с Live To Lift, те “ми пратиха” Крис и в този един момент Промяната започна. Започнах внимателно да подбирам храната си (междувременно стана ясно и че имам инсулинова резистентност и това беше още едно важно перо в избора на режим), да броя калории и да смятам микронутриенти. Крис много търпеливо изслуша и обсъди всичките ми залитания и въпроси по тази тема. Започнах да се движа повече. И най-вече да ходя абсолютно сериозно и системно в залата. И вече съм в средата на пътя към килограмите – цел. Освен това, бавно и полека, ставам все по-силна, кондицията ми става все по-добра и, не на последно място, болят ме все по-малко от нещата, които ме боляха преди да започна да тренирам.” |
Какви знания и опит ти дадоха тренировките с нас? Какви предубеждения и очаквания имаше преди да започнем да работим заедно и дали/как те се промениха?
“Стана ми ясно, че МОГА. Че мога да тренирам усилено и упорито и да виждам резултати. И вече знам как да изпълнявам редица упражнения правилно, ефективно и без да се повредя (голям страх да не си направя нещо, като баба съм станала. Точка за търпение на инструктора и тук.) Сега имам увереността, че мога да го завърша това приключение. Предубеждения и очаквания… Както споменах, аз съм последният човек, който би чакал с нетърпение ходенето в залата и вдигането на тежести и то допреди само няколко месеца. Особено пък с някой отстрани, дето му казва какво да прави. Абсурд. За щастие много, ама наистина много не съм била права.” |
Как би искала да продължиш и какви нови цели си поставяш?
“Целта ми още е напред в бъдещето. А тя е основно да съм здрава и да живея пълноценно, чак след това да се харесам в огледалото. Така че искам да продължа с още от същото – редовни тренировки, внимание към храната и повече движение в общ план. Пък като реша, че съм постигнала каквото съм искала, ще ме питате пак.” |
Твоят съвет към хората, които не знаят какво биха могли да постигнат?
“Просто пробвайте. Няма нужда от големи думи или далечни цели още в самото начало. В този случай апетитът често идва с яденето. Аз също нямах представа в какво се забърквам. Още не знам какво бих могла да постигна в следващите шест месеца. Но знам, че не можех да кача едни стълби без да се задъхам и една цяла зима не ходих на любимата си ледена пързалка заради болки в коляното. А сега мога да вдигна в тяга повече от собственото си тегло и ходя с огромно удоволствие по планини, които са ми били извън възможностите дълги години. И това само заради едно решение и няколко реда, обменени в имейл с Live To Lift през лятото.” |
Как тренираме
С Ева тренираме два пъти седмично по час, като през останалото време се опитва да е активна и да не се заседява прекалено много. Следи си калорийният прием и внимава какво яде, като все пак от време на време си е позволява от любимите си храни.
Ева вече направи първата си лицева опора и сега се целим към 100+кг тяга и клекове с личното си тегло на лоста.
Браво, Ева 🙂
- Резултати след 6 месецатренировки - January 14, 2021
- Защо ни пукат ставите и какво значи това - November 24, 2020
- 10 причини поради които възрастните хора не тренират - July 4, 2020