Непрекъснато четем, слушаме и гледаме за хора, които са постигнали резултати. И съвсем естествено, ние също се стремим към конкретен резултат, когато си поставим цели. Всеки желае да свали мазнини или да качи мускули, а по-амбициозните пък искат да влязат във форма на лекоатлет за има-няма месец, докато движат няколко проекта в работа, гледат децата и излизат с приятели. Няма нищо лошо в това човек да си поставя амбициозни цели, особено ако са реалистични. Но възможно ли е да са толкова амбициозни, че да се превърнат в пречка към

постигането на желания резултат?

И понеже досега все за жени пиша, сега лирическият герой ще бъде мъж – финансовият консултант Иван. Той иска за два месеца да свали 5 килограма, за да влезе в дънките от миналото лято. Освен това обаче си е поставил за цел да започне да се набира по 10 пъти вместо само по 6, за да грабне първото място в ежегодното майско състезание по набирания с колегите финансисти. Дотук добре. Иван започва да тренира 3 пъти седмично, и след първия месец

всичко е ток и жица.

Той вече се набира 8 пъти и мотивацията му е топ. Но какво ще стане, ако се наложи да замине за седмица в командировка? Ами ако се короняса или карантинира? Ако на детето му му текне сопол и той трябва да го гледа вкъщи? Ако е студент и му насрочат тежък изпит след седмица, за който трябва да учи? Какво ще последва? Най-вероятно ще се сдуха, което ще доведе до още повече стрес и ще удари силна спирачка на прогреса и мотивацията.

Сега да ви попитам нещо. Кога за последно си поставихте за цел нещо конкретно, което не се случи? Например, да имате определено тегло след 14 дни, да правите по 40 лицеви без почивка, да си хванете гадже до края на месеца… Всичко това са цели, свързани с краен резултат – същите, като онези, които нашият герой Иван си е поставил. Проблемът при тях е, че не всички фактори, които им оказват влияние, са под наш контрол. Често постигането им не зависи изцяло от нас, но за сметка на това като не успеем, ние решаваме, че вината е изцяло наша и се отказваме. А не трябва 🙂

Какво тогава трябва?

Да се стремим да превърнем целите, облечени в конкретно число като краен резултат, в цели, свързани с ежедневен избор или поведение, което зависи изцяло от нас. В случая на Иван, това би изглеждало така:

Цел преди (във вид на резултат): 10 набирания за 2 месеца и първо място в състезанието по набирания с колегите.

Цел след (във вид на поведение): да започвам с една серия набирания преди всяка тренировка и да правя по минимум 2 тренировки на седмица.

Ето още няколко примера как можете да превърнете цел-резултат в цел-поведение, за да си спестите доста стрес и да я постигате по-лесно:

 „Искам да сваля 5кг“ →  Ще ям докато се заситя, без да преяждам / Ще заместя половината порция ориз, картофи или тестени със свежи зеленчуци на всяко хранене / Няма да ям десерт за вечеря / Ще се движа по 20 минути повече всеки ден.

„Искам да си кача макса на клека/лежанката/тягата“ →  Ще тренирам поне месец по програма за сила и ще спя по минимум 7 часа.

„Искам да намаля кръвната си захар“ →  Когато ми се яде сладко, ще пия вода или ще хапвам плод вместо да тъпча мъфини и шоколад.

„Искам да спя по 7-8 часа“ →  Ще си лягам с по 15 минути по-рано всяка седмица в следващия месец.

Поставянето на цели е като всяко нещо в живота – когато го направите умно и без да игнорирате заобикалящата ви среда, всичко си идва на мястото и вие успявате. Сега е време да си обновите целите или да си поставите нови такива, да не отклонявате поглед от тях и… да разцепвате!

Това може да ти е интересно …

Стела Пенчева
Latest posts by Стела Пенчева (see all)
Могат ли целите ни да ни прее*ат?

Коментари