Мисля, че всеки го е боляло нещо. За жалост някой път болката се задържа по-дълго. Доста е неприятно и на мен ми се е случвало. Просто мислиш за кръста си и какво ще става с него, защото никой не може да ти даде ясен отговор. Единственият начин е сам да опиташ да разбереш, защо те боли. Ако сте изпадали в такава ситуация, сте забелязали, че болката ви се променя с времето. Някой път е по-добре, някой път – по-зле. Явно някакви фактори влияят върху нея. Може би, ако ги намерим и контролираме, дългосрочно ще я направим по-добре.

Първо нека уточним какво е болката и защо я има.

Болката е сложен биопсихосоциален процес. Това, което всъщност усещаме като болки е защитна реакция, която иска да ни предпази от това да използваме определени части от тялото си, за да са в безопастност. Нервната ни система възприема, че има някакво опасност. 

За това ни става гадно. Целта е да спрем да натоварваме тази част. Болежките, които усещаме разбира се често имат физическа причина. Нещо е било наранено и тялото ни го пази за да мине. Това обаче не е задължително да е така. Може например да сте получил дискова херния, тя да се е събрала с времето, вече нещата да са ок, но все още да получавате сигнал за болка.

В тази статия ще опитам да разгледам какви фактори влияят върху това чувство на болка.

Как се движим и на какво сме способни

Като цяло във фитнес средите има два враждуващи лагера.

Едните казват, че ако не се движим с перфектна техника и тялото ни не може абсолютно всичко, за което е създадено, и/или има какватo и да е била асиметрия, това е предпоставка за болежки. Опонентите им дават за пример атлетите с един крак. Твърдят, че ако тази теория беше правилна, тези хора щяха да са в нечувани хронични болки. Вторият лагер залагат на добра дозировка на натоварванията и психо-социалния фактор. 

Разбира се, както при повечето такива спорове и двете страни имат някой добри аргументи. Лично аз мисля, че да сме способни да правим базовите неща правилно и да нямаме слабости, помага за справянето с болежките. Все пак това тяло има определени функции, ако го освободим от тях не можем да очакваме да работи супер, нали? За да обясня как различните функции на тялото оказват влияние на болежките често използвам следната аналогия:

Представете се, че имате училищен проект и сте екип от няколко човека. Това, което става най-често е един човек да направи цялата работа, а другите да мързелуват. Този човек разбира се, после бърнаутва и започва да се жалва. Та, този човек обикновено е кръста ви. Коремът ви си е пуснал отпуска, гъза и задните бедра са на сватба, коленете и глезените само викат “Hello” в началото на срещата, а тазът е на Синеморец (последното недокоснато място от Ганя).

Това, което казвам е, че

Тялото ви работи като система

Как най-добре да помогнем на кръста си? Като обърнем внимание както на него, така и на всичко друго. Да накараме тялото си да заработи задружно и да може да се справя с повечко неща. Така ще има доста по-голям шанс да не пада твърде много напрежение върху кръста. Как се движим и какво можем има значение. Скоро ще разберем, че и как гледаме на тялото си също има значение. Ако виждаме себе си, като слаби и нефункционални, това кара тялото ни да се съмнява в способностите си. Това е предпоставка за защитна реакция и появата на болки.

Натоварване

Нека разгледаме натоварването по два критерия. Колко е като количество и колко е трудно. Да започнем от количеството.

Ако имаме твърде малко движение в ежедневието си, независимо дали е в залата или не, това е предпоставка за болежки. Просто няма достатъчен стимул за тялото ни да запази двигателните си способности. Стигаме до слабост и загуба на част от тези двигателни способности. Това само по-себе си може да доведе до претоваране от нормални дейности или още по-зле до несигурност на тялото ни в способностите му.

От друга страна, ако всичко което правим е твърде лесно, нямаме стимул да запазим силно тяло. Например, защо са ни силни и добре работещи рамене, ако не ги използваме да бутаме и дърпаме неща над глава? А могат ли да са такива, ако не вършат нищо? Тук разбира се трябва да дойде и уточнението за другата страна на тази монета – когато правим твърде много и твърде трудни неща пак не е ок. Тоест неща за които още нямаме капацитет. Това само ще доведе до претоварването на същите тези места, които имат тенденцията да се претоварват и е по-вероятно да ни донесе повече болежки.

Възстановяване

Както интуитивно усещаме, градене и разруха се случват в телата ни, нон-стоп. Както и в обществото се справяме доста по-лесно с разрухата, но има още върху какво да поработим относно градежа. Първоначално, трябва да създадем добри условия, за да се случат тези хубави процеси по възстановяване. Говоря за най-простичките и изпитани неща:

  • достатъчно и добър сън
  • диета богата на протеин и микроелементи
  • да прекарваме част от времето си в сравнително спокойствие
  • да направим нещо приятно

Процесите в тялото ни  свързани с мобилизация на енергия и бойна готовност кореспондират с тревожност, гняв, страх, несигурност, неудовлетвореност или решаване на проблеми. Процесите свързани с възстановяване пък, се засилват от споойствие и приятни разтоварващи занимания. Ако възстановяването ни куца, това хем се отразява негативно на мускулно-двигателния ни апарат, хем ни прави по-несигурни в работата му, което както знаем е предпоставка за лоши усещания.

Това бяха “био” факторите. Не разгледаме психосоматичните и социални фактори.

Психосоматични и социално-икономически фактори

Колкото и да не ви се вярва, ако мислите, че нещо ви е прецакано и има причина да ви боли, това доста вдига шанса наистина да ви боли. Както вече си говорихме, болежките не винаги са точна интерпретация на какво това, което става физиологично в тялото ви. Възможно е, това че ви е страх за кръста ви и мислите, че нещо му има, да води до скованост в тази област и сигнали на болка. Дали наистина има опасност или не, е трудно да се каже. Но същата тази тревожност на нервната ви система, може да бъде повлияна и от цялостното ви настроение. Ако сте тревожен, стресиран и недоволен относно живота като цяло, е доста по-вероятно тялото ви да е „хипохондрично“ към кръста ви /например/. А в моментите, когато сте под стрес и нещо ви мъчи, най-вероятно болежките се усилват.

Хората сме социални животни. Как се справяме в обществото също има значение. Ако се чувстваме не добре приети поради различни причини, инстинктивно това ни прави по-тревожни и вдига неприятните усещания, които имаме. Тялото ни просто отчаяно се опитва да оцелее, а виждаме средата като опасна и усещаме проблемите доста по-сериозни от колкото са. Когато сте тревожни и проверявате симптомите си в google или имате паник атака, нещата работят по доста сходен начин. Едно от най-добрите лекарства за болежките ви, може да е, да си поговорите забавни неща с готини хора и да се поотпуснете. 🙂

Добре а в крайна сметка, заради кое от тези неща ме боли? Най-вероятно е комбинация от всички тези фактори. В различни случаи, отделните фактори имат различна тежест. Ето ви една проста формула какво да правите:

Контролирането на тези фактори е пътят към справянето с болката.

Тази статия е доста теоретична, ако ви харесва, мога да напиша втора с по-практични съвети, как да се справяте с болката.

Ето ви още малко интересна информация:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2872063/

https://en.wikipedia.org/wiki/Biopsychosocial_model

https://academic.oup.com/ptj/article/99/1/3/5134172#129487494

Константин Рафаилов
От какво зависят болежките ни?

Коментари

Tagged on: