Нека дефинираме какво е стрес, за да си говорим за едно и също нещо.

Stress can be defined as any type of change that causes physical, emotional, or psychological strain. Stress is your body’s response to anything that requires attention or action. /Стресът може да се определи като всеки вид промяна, която причинява физическо, емоционално или психическо напрежение. Стресът е реакцията на тялото ви към всичко, което изисква внимание или действие./

1: a state of mental tension and worry caused by problems in your life, work, etc. /състояние на психическо напрежение и тревожност, причинени от проблеми в живота, работата и/или друго/.

2: something that causes strong feelings of worry or anxiety. /нещо, което предизвиква силно чувство на безпокойство/

3: physical force or pressure

Това описва стреса доста добре.  Точно за това искам да говорим днес. Както виждате, почти всичко е стрес и всички имаме по доста от него. Дори хората, които нямат много стрес в работата, понеже нямат работа, имат повече стрес. Няма как да избягаме от стреса, той е навсякъде около нас. Някои (включително аз) биха си позволили да спеколират, че стресът и нуждата да отговориш на проблемите в живота, са основни движещи фактори в еволюцията.  И точно според теорията на еволюцията, животът си продължават организмите, които са най-добре екипирани за това да си решават проблемите. Това значи,че е възможно да се адаптираме към стреса си, ако е в поносими количества. Когато отидете в залата за първа тренировка, не слагате всички дискове на лоста нали? Всъщност, се адаптираме към различни стресори през цялото време. Защо тогава някой път не успяваме да се справим?

Стресът ни е хроничен.

В биологията след като се стресираме, има така нареченият stress respons. Това е начинът по който тялото ни отговаря на стреса и се подготвя за борба със ситуацията. Произвежда повече адреналин, сърцете започва да бие по-бързо и ставаме по-силни. Stress response-а трябва да е последван от relaxation response. Това е процес при който се отпускаме за почивка. Този момент някой път не идва, дори когато си почиваме вкъщи след дълъг работен ден. Не успяваме да се отпуснем, а продължаваме да решаваме проблеми. Когато стресът е хроничен, тогава непрекъснато се притесняваме за нещо и не релаксираме.

Как да се справим? Намерете начин да правите нещо, което ще ви разсейва от проблемите и ще релаксирате. За всеки е доста индивидуално. Възможностите започват от дива вечер и бири с приятелите, и стигат до тиха почивка след работа и интересна книга в ръка. Дори гледането на сериали може да сработи за някои. Стига да гледате с интерес и да сте спокойни, а не да цъкате в инстаграм и да си мислите как всички си живеят живота, а вие сте счупени и измъчени.

Има проблем в количеството на стреса.

Чували ли сте, че размерът няма значение? Това не е вярно. Подла лъжа! Ако имате твърде много различни стресори или твърде големи проблеми, може и да рухнете под тежестта на товара. Какво ни остава тогава? Все пак може да направим най-доброто във всяка ситуация. Понякога това е просто да не полудяваме от напрегнатата обстановка и да не страдаме допълнително. Някой път е успех просто да запазим присъствие на духа, а това изглежда има дори клинична значимост за изхода от ситуацията.

Средата е достатъчно натоварваща. Не искаме и страховете ни да създават допълнителен стрес, нали така. С други думи да не се стресираме, от това че сме стресирани. Да изчакаме възможно най-спокойно този период  да премине. Ще помогне и това да не вярваме в глупости, като например, че стресът бавно ни убива и хвърляме години от живота си на вятъра. Не че стресът не може да доведе до негативни последици. Просто ще е по-добре да гледаме на себе си, като на по-корави индивиди.

Знаем, че стресът е вреден и се притесняваме твърде много.

На никой не му е приятно да има проблеми на главата. Тези, които най-често се справят добре в такива ситуации са по-психически устойчивите. Нека се опитаме да сме такива. Да сме по-смели и да приемем ситуацията такава каквато е. Тръшкането като деца няма да ни помогне. Много по-лесно е да не се “дърпаме” от стреса и да се съжаляваме, а да го приемем доброволно и да направим най-доброто, на което сме способни.

Вярно е, че има доста научно-доказани вреди от стреса. Това което не ни казват обаче е, че не сме толкова “чупливи” колкото си мислим. Четеейки за стреса, човек лесно може да стигне до заключението, че с един по-стресов период си съсипва здравето, нещо ужасно му се случва и е жертва. Tова в психологията е известно като “катасрофизиране (от катастрофа)”. Катастрофизирането има много доказани негативни последствия. Аз лично приемам нагласата, че ще се боря и няма да падам духом, ще запазя спокойствието си и ще опитам да реша проблемите и да се адаптирам, защото знам че е възможно.

Често в България, когато малко дете падне и се удари, пияните чичковци от съседната маса казват ” Ееееее, ще го израсте’. И вие ще го израстете, само запазете себе си в процеса!

Константин Рафаилов
Лош ли е стресът?

Коментари

Tagged on: